Да живееш танцувайки: как баловете в Русия стават уникално културно явление

В средата на 19 век баловете добиват широка популярност както в Петербург и Москва, където по онова време се провеждат по около хиляда бала годишно, така и в неголемите окръжни градове. Традиционният бален сезон се движели от Рождество (25 декември) до последния ден на Масленицата (края на февруари-началото на март). През останалото време балове се устройвали рядко, по специални случаи.

Придворните балове най-често се правели в Петербург и за дворяните те били по-скоро повинност, отколкото развлечение. Участието било задължително за всички поканени – от него можели да се спасят само тежко болни или хора в дълбок траур.

1. Офицерска униформа от лейбгвардията на Преображенския полк, принадлежала на император Николай I (средата на 19 в.)
2. Лорнет, Санкт Петербург, 1904-1908, "Фаберже", майстор Хенрик Вигстрьом. Снимката е предоставена с любезното съдействие на Музея на Фаберже в Санкт Петербург.

Освен членовете на царското семейство, придворните, чиновниците и знатните чужденци, на придворните балове били задължени да присъстват и гвардейските офицери – по двама души от всеки полк. Те били необходими като партньори за танците – нали всички дворяни били задължени да се явяват на баловете с цялото си семейство – съпругите и дъщерите. Офицерите дори имали специален график, за да разпределят справедливо помежду си "танцувалните дни".

Обществените балове се отличавали с по-голяма свобода и непринуденост. Те се организирали от висшето общество, благородниците и търговците. Но и тук има строг регламент, чието нарушаване води до обществено порицание – евентуално недостатъчно деликатно поведение можело да доведе до покана за дуел.

1. Обеци, началото на 20 в. Снимката е предоставена с любезното съдействие на Музея на Фаберже в Санкт Петербург.
2. Ветрило на императрица Александра Фьодоровна, 1900-1901, ателие G. & E. Spitzer
3. Брошка, 1904-1908. "Фаберже", майстор Огюст Холминг. Снимката е предоставена с любезното съдействие на Музея на Фаберже в Санкт Петербург.

Баловете имали определен дрескод – кавалерите идвали с фракове, смокинги или костюми (в зависимост от епохата), военните можели да си останат с мундирите, но на тях настоятелно им се препоръчвало да си сменят ботушите с шпори с по-подходящи обувки за танци. Впрочем, хусарите често пренебрегвали този съвет.

Дебютантките носели рокли в бял цвят или пастелни тонове, минимум украшения и прости прически, а омъжените жени можели да избират всякакви цветове и украшения.

Аристократичните балове се провеждали във великолепни зали с колонади, осветени с множество восъчни свещи в кристални полилеи и свещници. Поради това в залите било много горещо, а присъстващите били задължени да носят ръкавици, за да не се докосват с потните си ръце. В средата на залата имало място за танци, а от двете страни поставяли игрални маси, където уморените от танците можели да поиграят карти или да поклюкарстват за танцуващите.

За реда в танците следели разпоредители – всички били длъжни да ги слушат. Балът започвал с тържествена полонеза, която можело да продължи цял час. Оглавявали го домакините в двойки с най-важните гости на събитието. Следвал валсът, след него – унгарка, краковяк, падекатр и дреги. Тогава идвало времето на серия от кадрили, а след тях и един от най-чаканите танци – мазурката.

По време на мазурката обикновено се изяснявали любовните отношения, още повече, че след нея кавалерът водел дамата си на вечерята, където можели доволно да си общуват и да флиртуват. Именно затова за Кити от "Анна Каренина" на Толстой бил толкова голям удар, че Вронски танцува мазурка с Каренина.

Със замряло сърце тя чакаше мазурката. Струваше й се, че през време на мазурката всичко трябва да се реши. Тя не се тревожеше от това, че през време на кадрила той не бе я поканил за мазурката. Бе уверена, че ще танцува мазурка с него, както и на по-раншните балове, и затова отказа на петима други, като казваше, че е ангажирана. ("Анна Каренина")

След вечерята идвала последната и най-дръзка част от танците – котильон и руска пляска. Музиката замлъквала след знак от домакина на празника и тогава всички постепенно се разотивали по домовете си.

В края на 19 век модата на танцувалните празненства започва да замира, а последният грандиозен бал с костюми на императорска Русия се състои в края на февруари 1903 г. в Еримтажа. Всички участници в знаменития бал са облечени в костюми от 17 век, а по желание на императрица Александра Фьодоровна са заснети от фотограф за албума ѝ.

Разразилата се след година руско-японска война, а след това и руската революция през 1905 г. заедно със световната икономическа криза, поставят началото на края на Руската империя и на Петербургският двор не му е до балове.

Много от тези костюми са познати на руснаците – на тяхна основа през 1913 г. са разработени ескизите за колода игрални карти "Руски стил", които са популярни в СССР и се правят и до ден днешен.