Любимец на три императрици, Позиер се прославил с това, че е изработил голямата императорска корона за качването на престола на Екатерина II през 1762 година. С нея били коронясвани всички бъдещи императори чак до Николай II. Направена от две полукълба, които символизирали съюза между Изтока и Запада, короната е украсена от 4936 индийски диаманта с общо тегло 2858 карата, 75 перли и е увенчана от голям шпинел. При все това общото ѝ тегло не е толкова голямо – малко под 2 килограма. Освен това, тя била направена за рекордно кратък срок – два месеца.

На 21 години Йеремия Позиер вече имал собствена работилница, която четвърт век обслужвала двора и аристокрацията. Любопитен факт е, че освен табакерите, обсипани с диаманти, катарами, брошки, ордени, гребени за високите дамски прически, Позиер правел и по-евтини украшения за не толкова заможни клиенти. Част от скъпоценните ками в тях били заменяни от шлифовано стъкло с подложка от цветно фолио, но толкова изкусно, че никой в двора не забелязвал разликата.

В края на XIX и началото на XX в. императорското семейство женело великите княгини и събирало зестра, сребърните прибори за хранене поръчвали на Фаберже, а скъпоценностите – на Болин. Този факт говори красноречиво за доверието към фирмата и колко изключителни били поръчките.

Започнала обаче Първата световна война и той останал по-дълго в Европа, а връщайки се през Стокхолм, се споразумял с местен банкер да отворят моден магазин, на чието откриване присъствал шведският крал Густав V. След година избухнала руската революция и петербургската фирма затворила, а шведският филиал на "Болин" и досега е доставчик на скъпоценности за Негово Кралско Величество.

Една от фирмите, основани още в края на XVIII век, направила стабилна заявка за дейността си на Световното изложение през 1851 г. в Лондон. Само че за разлика от Болин, който също пожънал там успех, Игнатий Сазиков представил националния "руски стил". Първо неговата работилница за предмети от сребро била основана в Москва и правела всички видове сребърни прибори – от малките лъжички за сол до църковни принадлежности и обкови, а дори и иконостаси.

Сазиков привличал на работа големи художници и скулптори. Например за бракосъчетаването на великия княз Константин Николаевич (по-малкия брат на Александър II) фирмата направила сребърен сервиз с византийски орнаменти, чийто дизайн разработил Фьодор Солнцев – художник-археолог, специалист по древноруско изкуство. А в създаването на кабинетната скулптура, представляваща тройка коне, участвал Евгений Лансере.

Магазините и фабриките на фирмата съществували до началото на 1887 година, а след това минали към фирмата на Хлебников.

Фабриката за златни, сребърни и диамантени изделия на Иван Хлебников нямала дълга история (тя била основана през 1871 г.), но била популярна и била сред доставчиците не само на руския двор, а и на холандския и датския кралски двор, както и на черногорското и сръбското княжество. Главната линия в производството бил "руският стил" и майсторите се славели най-вече с умението да възпроизвеждат в среброто текстурата на други материали – дърво, лико и тъкан. Плетените кошници с наметната ленена салфетка, направени изцяло от сребро, изглеждат като "истински".

Популярни били чашките, които можели да бъдат сложени на масата само обърнати – на дъното можели да се видят скулптури на танцуващи селяни. В декорирането на скъпите подаръчни изделия били използвани сюжети от руската история – сцени от живота на Сергий Радонежский и на Иван Грозни.

Фирмата на Хлебников често изпълнявала поръчки за Кремъл – нейните майстори направили иконостаса на Благовещенския събор на Кремъл и църковните принадлежности за храма на Христа Спасителя.

Фирмата била сочена като един от законодателите на модата на ювелирния пазар преди революцията. Основателят ѝ Павел Овчинников бил крепостен и получил свобода заради големите си способности да рисува. Изделията на фирмата били в "руски стил", но имали свои отличителни белези.

Майсторите използвали и древната техника черн или ниелло, при която със сплав от сребро, олово, сяра и други компоненти се създавали гравирани изображения с изгледи от Кремъл и московските храмове. Една от най-големите поръчки за фирмата бил разкошен позлатен сребърен иконостас на Успенския събор в Московския Кремъл.

Още едно важно нововъведение било училището, основано от Овчинников към фабриката, където в продължение на 5-6 години талантливи млади хора изучавали майсторлъка да работят със злато и сребро. Сред фабрикантите от XIX в. той бил сред първите, разбрали колко важно е художественото образование.

Ювелирната династия на "Кайбел", чиито корени тръгват от Германия, работила в Петербург от края на XVIII в. Майсторите ѝ правели украшения от злато с диаманти за царския двор, включително и малката императорска корона за обявяването на Александре Фьодоровна, съпругата на Николай I, за императрица.

Най-известни от техните изделия обаче станали знаците за отличие, които фирмата произвеждала през втората половина на XIX век. От 1841 г. Вилхелм Кайбел, а след него синът и внукът му станали единствените официални майстори на ордените за Капитула (в царска Русия това бил държавният орган, издаващ ордени и медали), и останали такива до края на XIX век.

Въпреки строгия регламент, Вилхелм Кайбел внесъл промени във формата на някои отличия – преди него на ордените на Св. Александър Невски и Св. Станислав орлите били изобразявани с прибрани криле, а той ги вдигнал нагоре, като на монетите от това време. Освен златните ордени висши степени, Кайбел правел метални отличителни знаци, чието производство било поточно.

На границата на двата века се появил сериозен конкурент на "Кайбел" – фирмата "Едуард", която била определена като втори официален доставчик на Капитула, и към 1910 г. производство на "Кайбел" спряло.