„Руски дневник“ продължава пътешествието си из руските музикални видеоклипове. Представяме ви 90-те с тяхното концепутално изкуство и визия, толкова свежа за времето си.
Съветският/руски певец Лев Лешченко е най-известен с песните си, които са почти от национално значение, като „Денят на победата“ („День Победы”) и „Довиждане, Москва“ („До свидания, Москва”), които пее на церемонията по закриването на Олимпиадата в Москва през 1980 година. Но винаги е бил отворен за експерименти. През 1993 г. се свързва с младата група „Мегаполис“, за да запише песен по текст на Йосиф Бродски. Резултатът е динамична мелодия, силни вокали и свежа анимация.
Музикалните клипове на „Мумий Трол“ („Мумий Тролль“) са още по-странни от текстовете на песните им. Например „Невеста“ (Булка).
Ето още един шантав анимационен клип на „Ногу Свело“. Мнозина все още се чудят за какво става въпрос във видеото. Името на песента „Хару мамбуру“ изобщо не помага да се разгадае мистерията.
Всички деца през 90-те обичат този анимационен клип за един кон, заради завладяващата история и ярки герои в него. Но малчуганите нямат кой знае каква представа, какво се крие в каруцата, теглена от коня, и защо всички са толкова щастливи на финала.
90-те в Русия са време на свобода, поне що се отнася до „креативните“ типове. Хора като Аркадий Укупник създават доста странни видеа, без да се тревожат за мнението на останалите.