Един забравен от Бога град в Сибир, където драмата е навсякъде

Минусинск е един от най-старите градове в Източен Сибир, разположен на бреговете на р. Енисей, на 422 км южно от Красноярск. Населението му е над 68 000 души.

Името на населеното място произлиза от р. Минус – Минус означава „моята река“. Рeка Енисей дели града на две части – старата Северна част, която е запазила вида и усещането на типичен сибирски град от 19 в., и новата Южна част с нейните съвременни квартали.

През 1801-1803 г. на централния площад е построена катедралата „Христос Спасител“ със средства, дарени от жителите на града. Тя е там и до днес и е една от основните местни атракции.

Вилнеровата къща заема главно място в архитектурния ансамбъл на стария център на Минусинск. Стилът се нарича „сибирски барок“, а самата сграда - „Малкия сибирски зимен дворец“.

В чест на събитията от Руската гражданска война много улици и паметници са кръстени на местното партизанско движение.

Минусинск бил моно-град (град, в чиято икономика има само една индустрия или фирма), но сега главното предприятие „Електрокомплекс“ е закрито.

Дните тук са мъгливи, а нощите – мразовити. Ако искате да се измъкнете от тази действителност, единственият вариант е да отидете на театър. В дългата си история Минусинският драматичен театър е запазил традициите на руския психологически театър.

През 1882 г. е основана Аматьорската театрална общност, която е предшественик на Минусинския драматичен театър. Но сградата е издигната чак през 1890 г. по инициатива на заточеника Дж. Ф. Кон.

На първия етаж имало пожарна, а на втория се помещавал самият театър. През 1912 г. е издигната специална постройка за пожарната, а театърът е настанен и на двата етажа.

Уви, на 26 януари 1931 г. сградата изгаря при пожар. Пламъците унищожават всички подпори и бившата пожарникарска кула.

Интериорът е мрачен, а завесите висят безжизнено. Тогава обаче изведнъж в коридора се появяват хора: репетиция, топлина, светлина, живот.

Гр. Минусинск е известен и като място за заточение. Декемврийците (група руски военни, които планирали протест срещу цар Николай I през 1825 г.) били изпратени там заедно със семействата си.

В руския език дори има израз „жена на декемвриец“ за съпруга, която е толкова вярна и отдадена на мъжа си, че е готова да го последва навсякъде, дори и на заточение, дори и на най-студеното и най-мрачно място.