9 породи коне от Русия

Този кон е синоним на руските казаци. Дълги години Руският Дон е двигател на легендарната казашка кавалерия. Силни, упорити и непретенциозни, тези коне са идеални за номадския начин на живот. Днес се използват и за езда, както и за теглене на т. нар. руска „тачанка“ (малка каруца).

Вятският кон е една от най-старите породи в Русия. Дълго преди грациозният орловски рисак да се появи на бял свят, трудолюбивата „вятка“ дърпала тройките през обширните руски простори. Здрав и с добър нрав, този упорит работник бил добре дошъл в руските села. Но след Октомврийската революция породата започва да замира. Сега тя е в списъка със застрашените породи на Организацията по прехрана и земеделие към ООН.

Грациозен и силен, руският ездитен кон е предпочитан от руските благородници през 19 век. След Октомврийската революция и Руската гражданска война породата почти изчезва. Но през 1980-те Московската селскостопанска академия „Тимирязев“ я възстановява. В наши дни тя е съчетание от тракененския кон, арабския Ахал Теке и Орловския рисак и се представя изключително добре при дресура.

Ако има порода, която отразява най-добре духа на руската Октомврийска революция, това е пламтящият будьоновски кон. Създаден от легендарния командир от болшевишката кавалерия Семьон Будьоний, този кон се превръща в основния двигател на съветската кавалерия. Със своя атлетичен външен вид будьоновският кон в наши дни се използва масово като универсален състезателен кон.

Съветският тежковоз е един от най-силните коне в света. През 1972 г. съветският жребец Форс поставя световен рекорд, като тегли товар с тегло близо 23 тона на разстояние 35 метра. Да те видим, Стаханов!

Якутският кон, създаден основно чрез естествена селекция, е достатъчно силен, за да оцелее през дългите и сурови руски зими. Козината му, дълга 15 см, му позволява да живее навън през цялата зима при температури, клонящи към - 60 C. Собствениците на якутски коне не се притесняват особено за тяхната прехрана: този кон може да изравя трева дори и изпод дълбок сняг.

Силен, бърз и жилав – това е башкирският кон, господарят на степите. Башкирите, които живеят в руския Южен Урал, ценят този кон не само заради невероятната му издържливост, но и заради неговото мляко, от което се прави кумис – националната напитка на този народ.

Руският рисак е най-разпространеният кон в Русия. Това е сравнително млада порода, призната официално през 1949 година. Руският рисак е получен чрез кръстоска между Орловски рисак и американски Стандардбред.