Дълбоки семейни корени: Кримските татари на родна земя

Депортацията на кримските татари се случва през май 1944 г. по заповед на Йосиф Сталин, който твърди, че татарите са си сътрудничили с нацистите по време на окупацията на полуострова през 1942-1943 година. Цялото кримско-татарско население от около 230 000 души е насилствено изселено в Централна Азия, като според някои изчисления в резултат на изселването са загинали 100 000 души.

Много семейства започват да се завръщат в родината си през 1980-те след перестройката, но броят на кримските татари на полуострова продължава да е далеч под първоначалния, като на тях се падат 13% от общото население на републиката. Депортирането е широко признато като пример за етническо прочистване, а татарски активисти настояват то да бъде признато за геноцид.

Стотици татарски села в Крим изчезват от картата. Останалите получават нови имена.

Село Шейх-Асан (днес Возниково) е едно от няколкото татарски населени места в източната част на Крим. В момента тук живеят няколко семейства от руски, гагаузки и татарски произход.

Осемчленното семейство Календарови е най-многочисленото във Возниково. Глава на семейството е 93-годишната Семия. Тя е прогонена в Узбекистан на 18 май 1944 година.

Семия е на 21 години, когато е депортирана със своя брат и петте си сестри. Майка ѝ умира по пътя. По онова време баща ѝ служи на фронта. Открива децата си едва 10 години по-късно.

Семия работи тежък труд в мина. Тя и татарският ѝ съпруг имат три деца – всички родени в изгнание в Узбекистан.

Семия се пенсионира през 1971 година. Получава кола, килим и 120 рубли – сериозна сума за онова време.

През 1988 г. Семия и семейството ѝ се връщат в Крим. Старата къща в родното им село вече се е срутила, така че семейството си купува друга.

По онова време селото е добре водоснабдено, а градината на семейството е зелена и пълна с овошки, дини, картофи и домати. Днешните жители трябва да купуват вода за всяка своя нужда и тя едва достига за всички хора, крави и овце. Зеленчуковата градина е забравена, а плодните дръвчета са изсъхнали.

По време на 50-годишното изгнание на татарите темпото им на живот се променя. Образованието им се повишава, но развитието на традиционната им култура и език запада. Депортирането на кримските татари е официално осъдено от съветското правителство през 1989 г., от Русия през 2014 г. и от Украйна през 2015 година. В наши дни 18 май се отбелязва като деня, в който Крим почита паметта на жертвите на кримско-татарския геноцид.