Game of trones Яйца BoogelWoogel Лада "Нива" Москва Путин и Медведев в Арктика Руската национална гвардия в Чечня Кучета-инвалиди Мототоксикоза
Горещ рекорд по снежните склонове на Сочи: масово пускане със ски по бански

Християнството е на мода: Великденски яйца в ръцете на съвременни художници

По молба на "Руски дневник" съвременни художници рисуват яйца за Великден и разказват за празничните обичаи в семействата си.
Автор: Екатерина Синелшчикова, Анастасия Карагодина

Според легендата Мария Магдалена носи на император Тиберий обикновено яйце, което боядисала в червено, за да потвърди истината за възкръсването на Христос. Оттогава християните за Великден украсяват и боядисват яйца. "Руски дневник" помоли съвременни художници да изрисуват по едно яйце по свой вкус и да споделят спомените си за този празник.

Снимка: Алексей НиколаевСнимка: Алексей Николаев

Генадий Ким

Мама овръзваше кокоши яйца с конец и ги вареше в обелки от лук. Винаги ми е харесвало това произволно творчество – държах всяко яйце в ръце в продължение на часове и да  намирам в тези абстракции цели истории. И разбира се, Великден винаги свързвам и с козунака – човек винаги първо изяжда захарната коричка, а след това внимателно издълбава стафидите от богатото тесто.

Техниката ми е съвсем обичайна – четка и акрилна боя. Винаги съм се интересувал от темата за разнообразието и противоречивостта на индивидуалната личност. И изобщо обичам всичко странно, чудато и забавно.

Снимка: Алексей НиколаевСнимка: Алексей Николаев

Аля Хестанти

Обикновено на Великден се събирахме цялото семейство – идваха дори далечните ни роднини. Прабаба ми ги боядисваше с обелки от лук, а след това ги мажеше с олио. Придобиваха дълбок виолетов цвят, но аз така и не успях да постигна същия ефект. Прабаба така и не ми разкри тайната си.

В работите си обикновено използвам подръчни материали. В конкретния случай – метализиран скоч и пластмасови кристали. Това ме връща към детството, когато животът е ярък във всеки свой миг.

Снимка: Алексей НиколаевСнимка: Алексей Николаев

Андрей Шевченко

В семейството ми никога не сме празнували Великден. Извънземният в червена летяща чиния, която рисувам върху яйцето, е най-висшият разум, за който говорят всички. Той има по-висш морал от конституциите на всички страни взети заедно. И има висши морални ценности от всички религии, проповядвани на Земята. Трябва да го слушаме внимателно. Именно с това е свързана и моята работа – с налагането и възхваляването на мъдростта на планетата Земя. Техника: акрил, апликация, вълшебство.

Снимка: Алексей НиколаевСнимка: Алексей Николаев

Елена Дроздова

Това е една такава игра – седите един срещу друг на метър-два разстояние и се замеряте с яйца; едното се чупи, а другото оставя цяло. Никога не съм разбирала защо загубилият може да изяде яйцето си, а победителят остава гладен и трябва да се чука с другите яйца.

Не помня дали съм си обяснявала що за празник е това, защо яйца, защо всички задължително се събират, на какво се радват? Когато мисля за яйцето, мислите ми тръгват в най-баналната посока: кокошката или яйцето? Знам, че е динозавърът, но тогава как би стоял този въпрос: динозавърът или яйцето, и отново – костенурката, а преди нея? Така и стигам до началото, до хаоса, до дупката, през която се процежда светлината, до зеницата с окото, до разрива на тленната реалност, до нощите на света, в които има всичко и нищо, както в яйцето има и кокошка, и динозавър, и костенурка, и теория за големия взрив и кой знае още какво. И една мъничка топла светлина може да озари отвътре непрогледния мрак на хаоса на нощта. Малкият, топъл, непознаваем свят може да породи космос и живот, както от яйцето може да се излюпи пиле, динозавър, костенурка и кой знае още какво.

Снимка: Алексей НиколаевСнимка: Алексей Николаев

Ирина Ива

Баща ми и мъжът му спазват постите и ходят на църква на Великден. А боядисването на яйца не е постоянна традиция за тях. Имам по-"сложни" отношения с православието, но понеже съм художник, боядисването на яйца за Великден ми е интересно не само от позицията на религиозните традиции, но и от естетична гледна точка.

Засегнала съм темата за женското и мъжкото начало (Адам и Ева). Но в същото време двата профила, червеният – със сърце отвън и мозък, пълен с НЕЩО; и синият – с листа по периметъра и свободно зелено пространство отвътре – е един и същи човек. Само че единият е зает с грижи, разни мисли, празни дела, а другият е свободен от тази суета... Как? На този въпрос все още се търси отговор на най-различни места...

Снимка: Алексей НиколаевСнимка: Алексей Николаев

Дмитрий Самодин

Като дете Великден ми приличаше на втора Нова година. Добре си спомням впечатленията си от онова време: как хората се стичаха на гробищата, затваряха улици, беше чудовищно... Това бе периодът на перестройката, през 1988-1989 г. Стана много модерно да си "вярващ" – малцина разбираха нещо, затова подобни събития бяха нещо нормални. Великден е Възкресение, празник на живите, а тук – ходим на гробище...

В работата ми яйцето е символ на небето, а постаментът с монетите – символ на земното. И в това няма нищо срамно, всичко е взаимосвързано. Затова яйцето почти докосва земята – за нас всичко е толкова близко... Но, колко често се заблуждаваме!

Снимка: Алексей НиколаевСнимка: Алексей Николаев

Варвара Гранкова

Подготовката за Великден започваше отрано: цяла седмица имаше основно чистене на дома, миеха се всички прозорци, дори и най-затънтените ъгълчета на стаите. Великденския сладкиш (Пасха), за който рецептата в нашето семейство се предава от поколение на поколение, започваше да се приготвя още в сряда, защото трябва да отлежава две денонощия – да се излива излишната вода, а след това един ден да стои под формата. Избирахме различни бои – специални за яйца, както и моливи, пастели, акрил, конци – и украсявахме яйцата както ни хрумне. Обикновено нашите яйца бяха най-ярките и най-психоделичните на общата трапеза.

При рисуването на това яйце, както винаги, започнах да рисувам преди да съм измислила сюжет, постепенно от абстрактните линии се получи град в ранна утрин, който нарисувах с акрил и маркери.

Снимка: Алексей НиколаевСнимка: Алексей Николаев

Кирил Жилкин

В семейството ми винаги сме празнували Великден според канона, т.е. ходене на църква на първо място, за да осветим козунака и яйцата.

Моето яйце е изрисувано с маслени бои. Идеята е свързана с текста на философа-католик Ойген Розенщок-Хюс за "кръста на действителността" – човекът трябва да е в центъра на този кръст, да гледа едновременно във всички четири посоки: минало, бъдеще, навън и навътре в себе си. Християнството винаги е модерно и неговото осмисляне за мен е един от ключовете в изкуството.

Прочети още

+
Like us on Facebook