Руският народен танц е много разнообразен. Има бавни женски танци, а има и завихрени движения с тропане и ритмично ръкопляскане.
Като всички древни народни танци, руската пляска има ритуално значение, т.е. древните славяни танцували не само за удоволствие и художествени цели, но и за да извършат някакъв ритуал, който обикновено целял да се установи връзка с природата или боговете, или пък да се навлезе в царството на духа.
Смята се, че този славянски танц (пляска) тръгва от пътуващите актьори в Древната Рус. Те се появяват през 11 век, но добиват масова популярност през 15-17 век, когато руската история е на кръстопът – през тези тежки времена династията Рюриковичи отстъпва на Романови.
През 17 век, когато на власт е цар Алексей Михайлович (бащата на Петър I) пътуващите музиканти са преследвани, но традицията на руската пляска продължава да се предава от поколение на поколение.
Руската пляска съдържа няколко традиционни елемента: танц със стъпки, ритане, трополене и ръкопляскане. В основата си тя е смесица от всякакви тропания и пляскания. Често съдържа и акробатни елементи, като най-важен сред тях е способността обикновените удари да бъдат превърнати в красива и пленяваща комбинация.
„Според някои митове Бог създал света, докато танцувал, така че хората създават света чрез ритъма и танца, изпълвайки го със светлина, движение, радост, нежност, смисъл, музика и звук“, казва нашият протагонист Иля Ахмрамеев.
"Российская газета". Всички права запазени.