„Експерт“: кой и защо е против „Северен поток 2“ в Европа

На 17-18 декември в Брюксел ще се проведе поредната среща на върха на ЕС, която, както личи по всичко, няма да е проста формалност, пише „Експерт“ в статия, посветена на все по-заплетените интриги около проекта за газопровод „Северен поток 2“.

На срещата ще бъдат обсъдени не само актуалните проблеми на Стария континент като бежанците, Шенгенската зона и икономиката. По традиция ще бъдат засегнати и доставките на енергийните носители и отношението към руските проекти.

В тази насока обстановката се мени доста бързо, пише изданието. И на север, и на юг има доста любопитни история. Преди срещата няколко европейски страни написаха писмо до Брюксел, в което изразиха тревогата си  от факта, че Германия има намерение да построи „Северен поток 2“ заедно с руснаците, което „е заплаха за сигурността на ЕС“. Около това писмо не всичко беше ясно. Британският вестник „Файнаншъл таймс“ първо написа, че то е подписано от 10 държави, но после стана ясно, че България не е слагала парафа си там. Сега се говори, че документът не е парафирала и Чехия, а Гърция май го е подписала, а после е оттеглила подписа си. Въпреки това е ясно, че конфликтът между „старата“ и „новата“ Европа е възобновен на почвата на изясняване на отношението към руските проекти.

Кой е против „Северен поток 2“?

Има няколко такива групи държави. Първата са тези, които нито ще спечелят, нито ще изгубят от „Северен поток“. Те не зависят от украинския транзит и няма да получават газ по новата тръба. По традиция, те ненавиждат Русия. Това са страните от Балитийския регион, които с удоволствие подписват всичко, което е свързано с антируския дневен ред.

Следващата група страни зависят от транзита през Украйна, затова те имат определени опасения, че прекратяването на транзита може да им донесе сериозни проблеми. В политически план те са разнообразни. Например, това е Полша, чието отношение към Москва е добре известно. Или пък Унгария, с която отношенията са сравнително добри.

Възниква и въпросът: как ще се прояви „човекът на годината“ – фрау Меркел, в ситуация, в която ще я обвинят директно, че си сътрудничи с Русия.

На практика, разбира се, ситуацията около „Северен поток“ е странна. Страните от новата Европа предлагат да не се строи нов газопровод и да се запази транзитът на руски газ през Украйна. Те са убедени, че Путин само плаши, че ще откаже да удължи украинския договор и ще бъде принуден да продължи транзита. Основната теза на „стара“ Европа пък е, че Украйна е надеждна транзитна страна и затова не бива да се инвестират излишни пари.

Русия многократно е заявявала, че транзитният договор с Украйна, който изтича в 10 сутринта на 1 януари 2020 г., няма да бъде удължен. Украинската тръба ще се превърне от инфраструктурен обект в метал, който, както се изрази шефът на „Газпром“ Алексей Милер, може да стане и музей.

Проблемът е, че никой в  Европа не иска да чуе руските аргументи, отбелязва „Експерт“. А те са свързани с факта, че е доста трудно Украйна да бъде наречена надеждна транзитна държава. И това за пореден път бе доказано от ситуацията в Крим, където няколко странни личности взривиха електрически стълбове, след това разгърнаха палатков лагер и украинските власти няколко дни кършиха ръце: „Извинете, това е гражданско общество, ние нищо не можем да направим с тях“. И едва след като бе пуснат първият кабел от енергомоста, изведнъж неочаквано те възобновиха доставките на електрическа енергия.

Естествено, възниква въпросът: доколко властите в Украйна са способни да контролират тези „индианци“, които се нароиха след Майдана? И какво би попречило на тези „индианци“ да окупират газопреносна станция, например, и да решат, че няма да пускат руския газ до Европа? Кой ще отговаря за неизпълнението на руските договори  тогава?

Що се отнася до инвестициите в „Северен поток 2“ , те са поделени 50/50 между „Газпром“ и европейските партньори. Тук ,естествено, не са нужни пари от ЕС. Между другото, когато ЕС строи странни тръби, като например тази от полския Свиноустие до крайбрежието на Литва, не възникват никакви въпроси. Това е част от „европейска програма“. А когато търговски дружества строят газопровод със свои пари, изведнъж това поражда цял куп въпроси.

Най-интересното е, че темата за инвестициите в украинската тръба не вълнува абсолютно никого. В какво състояние е тя, кой я ремонтира, кой я поддържа технически – не се ли случват там някакви аварии? И европейците нямат намерение да инвестират никакви пари в реконструкцията ѝ.

Така страните от ЕС предлагат да се запази най-рискованият вариант. Разбира се, те имат комерсиални мотиви за това, отбелязва „Експерт“.

Проектът „Северен поток 2“ възникна още през лятото и, съдейки по всичко, отразява не само руската тревога от настроенията на Турция (вече стана ясно, че Турция е проблемна страна), но и тревогата на европейците. Не е изключено идеята  за него да не е дошла само от руснаците, асъвместно с европейските фирми, разбрали какво на практика означава евентуалният транзит през Турция. Поведението на Ердоган предизвиква въпроси не само в отношенията му с Москва. Днес Ердоган постъпи така с Русия – не е ясно как ще постъпи с ЕС утре. Затова решиха да го „оближат“ – дадоха му $3 млрд. долара за бежанците. Макар че вероятно всички знаят в чии джобове ще отидат тези $3 млрд. Тук няма никакви тайни.

Авторът на статията засяга и въпроса за замразения „Турски поток“, като отбелязва, че Русия е направила добре, като е прокарала две от разклоненията на тръбата на север. Остава въпросът с останалите две и в момента се водят преговори какво да се прави с останалата половина от проекта. Хитростта е, че едното разклонение на „Турски поток“ е нужен за самата Турция, защото тя, както е известно, получава половината си газ от „Син поток“, а другата половина – от Трансбалкански газопровод, който минава през Украйна. И тъй като газовият баланс на Турция за момента е невъзможен без Русия, изобщо не е ясно как Турция ще замени тези 12-13 млрд. куб. м газ.

Второто разклонение пък е нужно за България, Гърция и балканските страни. Следователно проблемът остава остър и изобщо не е изключено страните да се върнат към идеята за „Южен поток лайт“, т.е. това да не е „поток“ с четири разклонения, а една или две тръби от „Южен поток лайт“ да отидат към България. И не е изключено Турция, която би могла да стане транзит на руски газ, включително и към Италия, сама да започне да получава този газ, например от България. Такъв вариант е напълно възможен, според автора на статията.

България, между другото, вече промени гледната си точка и изрази съжаление, че „Южен поток“ не е реализиран. И е много показателно, че София не подписа писмото за „Северен поток 2“ до Брюксел, защото се надява, че „Южен поток“ ще бъде реализиран под някаква форма. Разбира се, че България мени позициите си като ветропоказател; ясно е, че САЩ ще я натискат. Но въпреки това перспективата да остане без газ, ако доставките през Украйна бъдат прекратени, е очевидна. България едва ли ще намери с какво да замени тези доставки. На второ място, България би могла да изкара някакви пари, колкото и малко да са те. Ако „Южен поток“ бъде реализиран в пълна степен, София би могла да изкарва 700-800 млн. евро годишно. Сега всеки лев отгоре за България, която е в сложно икономическо положение, би бил добре дошъл.

Така че интригата около всички тези тръби далеч не е свършила. Още повече, че руският газ през 2015 г. полека започна да възстановява позициите си от гледна точка на обема на доставките. А и като цяло газът, макар и бавно, започва да възвръща позициите си като стока на европейския пазар. Потреблението на газ в Европа през следващата година, както и делът на руския газ, също вероятно ще се увеличават на този пазар. Така че въпреки цялата борба с руския газ в Европа, руският дял там остава стабилен; алтернатива все още няма и интригата около маршрута на доставките на руски газ остава, заключава авторът на статията.

"Российская газета". Всички права запазени.