Източна Европа залита към авторитаризъм

Напълно възможно е някои източноевропейски страни да завият към авторитаризма, прогнозира либертарианският изследовател Тед Галън Карпентър* в анализа си за американското издание "Нешънъл интерест". И посочва, че този процес вече е в ход в Унгария и Полша. Ето и пълният текст на анализа:

Напълно възможно е някои източноевропейски страни да завият към авторитаризма, прогнозира либертарианският изследовател Тед Галън Карпентър* в анализа си за американското издание „Нешънъл интерест“. И посочва, че този процес вече е в ход в Унгария и Полша. Ето и пълният текст на анализа:

Напоследък се появяват тревожни признаци, че отделни членове на НАТО отхвърлят демократичните принципи на алианса. Най-зле изглежда положението в Турция. Правителството на Реджеп Тайип Ердоган не само демонстрира отявлено диктаторски наклонности, но външната му политика (включително продължаващият флирт с ИДИЛ) е нагледен пример за лицемерие.

Метастазите на авторитаризма в НАТО обаче не се ограничават само до Турция. Тревожни симптоми се проявяват в поне още две страни-членки като Унгария и Полша. Унгарският премиер Виктор Орбан се прочу с резките си изказвания срещу приема на емигранти в страната. Заради екстремистките му възгледи критиците в Евросъюза го определят като ксенофоб.    

Още по–смущаващи са сигналите за начина, по който Орбан се разправя с вътрешните си политически опоненти. Правителството му подлага на репресии неправителствените организации по примера на режима на Путин в Русия. През последните години от управлението на Орбан се увеличават гоненията срещу средствата за масова информация, организациите на гражданското общество и прочие критици на властта. В изказванията си, напомнящи силно путинската реторика, Орбан внушава, че тези организации се състоят от „платени политически активисти, проводници на чужди интереси в Унгария“. Премиерът стигна дотам да възхвалява добродетелите на автократични режими като тези в Китай, Русия, Сингапур и Турция и да ги дава като успешни примери за подражание.

Авторитарният уклон на Будапеща, съчетан с външнополитическото му заиграване с Русия, тревожи не само лидерите на останалите страни в НАТО, но и прозападните сили в самата Унгария. Това безпокойство си пролича през февруари 2015 г., когато хиляди демонстранти излязоха по улиците на Будапеща в знак на протест срещу политиката на Орбан и с призиви към германския канцлер Ангела Меркел, която по същото време бе на посещение в страната, да ги избави от режима.

Оттогава ситуацията още повече се влоши. През юни Европарламентът излезе с резолюция, в която се осъждат „тревожните събития“ в Унгария и отстъплението от демократичните норми. Същия месец ЕС прие още една резолюция с призив Еврокомисията да наложи мониторинг върху държавното управление на страната. Ходът е безпрецедентен за ЕС. Занапред Унгария може да бъде наказвана, както и да бъде лишавана от правото на глас в европейските институции.

Полша също влезе в списъка на страните, залитащи към автокрация. След изборната победа през октомври на дясната партия „Право и справедливост“ в страната започнаха да се случват тревожни събития. Новото правителство незабавно помилва скандално известния ръководител на полските спецслужби, който излежаваше присъда за злоупотреба със служебно положение.

Безпокойството нарасна, когато новото правителство предприе атака срещу Конституционния съд и пренебрегна редица негови постановления. С едно от тях се обявяваха за незаконни опитите на правителството да подмени петима от членовете на съда с нови назначения. Премиерът и министрите обаче не се съобразиха с решението на съда и въпреки това назначиха новите съдии. С прийомите си полското правителство надмина американския президент Франклин Рузвелт и неговата скандална схема за разширяване състава на съда. Но дори и този любител на грубата политическа игра би се изчервил от подобни действия.

Полските силови методи предизвикаха безпокойството както на критиците вътре в страната, така и на ръководството на Евросъюза. Този месец по улиците на Варшава излязоха близо 50 хиляди души „в защита на демокрацията“, а бившият председател на конституционния съд Анджей Зол предупреди, че „четвъртвековният период на демокрация в Полша е на път да приключи“. Председателят на Европарламента Мартин Шулц пък окачестви действията на полското правителство като „преврат“.

Тези тревожни тенденции не бива да ни изненадват. След края на Втората световна война страните от Източна Европа преживяха 40 мъчителни години под властта на комунистическите режими. Така че демокрацията все още не е пуснала дълбоки корени в тези общества. Наследството на авторитаризма обаче датира много отпреди комунистическата епоха. В периода между двете световни войни само в една от тях – Чехословакия, има стабилна демократична система. Всички останали са управлявани от консервативно-авторитарни до откровено фашистки режими. Прекомерен оптимизъм е да се очаква, че тези страни ще преминат едновременно, безпроблемно и спокойно към демокрация от западен тип.  

Американските ръководители обаче трябва много трезво да анализират сегашната ситуация. Рискът, произтичащ от закрилата на различни слаби съюзници, е огромен и предизвиква съмнения дори тогава, когато става дума за демократични съюзници. Положението ще се влоши още повече, ако Америка тръгне да помага на автократични режими от путински тип, членуващи в НАТО. А такива режими е напълно възможно да се появят в няколко източноевропейски страни от НАТО.

* Тед Галън Карпентър е старши научен сътрудник към либертарианския Институт „Катон“ и редактор в „Нешънъл интерест“.

"Российская газета". Всички права запазени.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"