„Експерт“: В Молдова искат смяна на курса

В сряда (20 януари) в Молдова започнаха мащабни обществени протести, организирани както от левите сили (социалистите и „Наша партия“ на Ренато Усатий), така и от десни активисти в лицето на гражданската платформа „Достойнство и правда“, пише онлайн изданието expert.ru в статия, посветена на надигащите се антиевропейски и проруски вълнения в бившата съветска република.

В сряда (20 януари) в Молдова започнаха мащабни обществени протести, организирани както от левите сили (социалистите и „Наша партия“ на Ренато Усатий), така и от десни активисти в лицето на гражданската платформа „Достойнство и правда“, пише онлайн изданието expert.ru в статия, посветена на надигащите се антиевропейски и проруски вълнения в бившата съветска република.

Традиционните противници се обединиха от възмущението си към дейността на управляващата коалиция, чиито депутати за броени минути на извънредно заседание назначиха нов премиер и нов кабинет. Според протестиращите действащата власт толкова много се е дискредитирала от корупционни скандали, че в страната незабавно трябва да се проведат предсрочни парламентарни избори. Късно на 20 януари те щурмуваха сградата на парламента, но през нощта по-голямата част се разотиде – в народното събрание не остана никой, тъй като новият кабинет се оттегли веднага след назначението си (а след това тихомълком положи клетва през нощта). Въпреки това десните и левите лидери са решени да продължат да протестират, докато исканията им не бъдат чути. Те все още не са отхвърлили предложението за преговори с властите, но ги смятат за безполезна загуба на време. „Няма какво да обсъждаме – единственото ни искане е правителството да подаде оставка и парламентът да бъде разпуснат“, твърди председателят на социалистите Игор Додон.

Управляващата коалиция обаче отказва да изпълни това искане. И не само поради факта, че социологическите изследвания им предсказват загуба на властта – според същите тези изследвания, ако в Молдова се проведат предсрочни избори, страната може да промени външнополитическата си ориентация. На фона на общественото недоволство от дейността на десните евро- и румъно-интегратори, хората могат да гласуват за представителите на левите сили, които се смятат за проруски и искат да развиват политическите и икономически връзки с Москва. Именно заради това против евентуални предсрочни избори (които стават все по-вероятни, ако премиерът е разследван) са и ЕС, и САЩ.

Що се отнася до позицията на самата Русия, то тя все още не е определена. И в това няма нищо странно, ако човек разбира ситуацията и поназнайва география, пише изданието. Евентуалната победа на проруските сили в Кишинев предизвиква асоциация с поведението на Румъния по време на Първата световна война. Тогава румънските власти се опитваха всячески да влязат във войната на страната на Антантата, но против стремежите им бяха самите генерали от руската армия. Това на пръв поглед странно и според някои изменническо поведение на Генщаба на Руската империя има напълно прагматично обяснение – слабата румънска армия няма да усили, а напротив, ще отслаби източния фронт. Така през 1916 г. Румъния влиза във войната, след което руските войски много бързо идват да спасят остатъците от страната от австроунгарските окупационни войски.

Действително, идването на проруски или дори условно проруски сили на власт в Молдова на първо време би било идеален инструмент за руската пропаганда. Руските чиновници и дипломати ще говорят за народа, който е изпитал „всички прелести“ на евроинтеграцията и е решил отново да се върне към добрата и проверена Москва, на отдавна усвоените руски пазари. Освен това Кремъл ще може да реши кризата  около Приднестровието – в момента, въпреки договореностите, молдовските власти на практика упражняват режим на блокада на непризнатата република. Те не само пречат на вноса и износа там, но и не пускат на територията ѝ граждани с руски паспорти.

Само че от друга страна остава един въпрос – а какво да се прави с Молдова – страна, разположена между Украйна и Румъния? Реакцията на Украйна, ако в Кишинев на власт дойдат проруски сили, е повече от ясна – рязкото охлаждане на отношенията и икономическата блокада на Молдова от изток са на практика неминуеми. Що се отнася до Румъния, то и тук е възможен негативен сценарий – едва ли ЕС ще си затвори очите за демонстративното завръщане на Молдова в руската орбита. Чрез влошаване на социалната и икономическа обстановка в страната ЕС ще се постарае да покаже на жителите ѝ цялата погрешност на избора им. В резултат на Москва (която и без това си има достатъчно проблеми) ще ѝ се наложи да търси варианти да подкрепи проруските власти в Кишинев. Далеч по-разумно би било да се запази сегашното статукво: управляващата коалиция да продължи да се дискредитира с неадекватната си социална и икономическа линия на управление, а проруската опозиция да започне да бележи политически точки от това, смята авторът на статията.

"Российская газета". Всички права запазени.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"