WSJ: Русия издържа това, от което други икономики щяха да рухнат

Русия се справя с такива икономически проблеми, от които много други развиващи се икономики досега щяха да рухнат, пише „Уолстрийт джърнъл” (The Wall Street Journal) в броя си от 25 януари.  

Изданието изброява множеството предизвикателства, пред които е изправена страната: геополитически рискове, колебания в цените на петрола и газа, продължаващите западни санкции и слабите възможности за икономически ръст.

По оценки на Международния валутен фонд (МВФ) Брутният вътрешен продукт (БВП) на Русия се е понижил с 3,7% през 2016 г. и според очакванията ще падне с още един процент. Въпреки това, обаче, Русия издържа на спряното кредитиране, и то на фона на безпрецедентни икономически санкции, твърди изданието, цитирано от РИА „Новости”.

„Сривът на цените на петрола и свързаният с тях курс на рублата изправят руската Централна банка пред ново предизвикателство: как да съхрани постигнатото  доверие” 

В отговор на тази ситуация Централната банка на Русия предприе редица мерки. Първо, ЦБ разреши свободните колебания в курса на рублата и увеличи лихвените проценти за вътрешни операции. През декември 2014 г. регулаторът повиши лихвения процент до 17%, а инфлацията през същия месец достигна 12.9%. Според прогнозите на ЦБ към 2017 г. инфлацията би трябвало да падне до 4%, припомня изданието.  

Сривът в цените на петрола и свързаният с тях курс на рублата изправят Централната банка пред друго голямо изпитание: как да съхрани постигнатата степен на доверие на фона на борбата с инфлацията. За момента ЦБ „подхожда към ситуацията от позицията на относителна сила”, се казва в статията.  

Същевременно опасенията за рублата са много по-малки, отколкото за турската лира, например, въпреки че икономиката на Турция би трябвало да печели от евтиния петрол. За разлика от руската валута, турската рухна не с 12%, а само с 3,2%, макар че и това е рекорд за страната. Анкара, обаче, не успява да спре обезценката на лирата от средата на 2013 г., независимо от ръста на икономиката, твърди „Уолстрийт джърнъл”.

Основните рискове пред турската икономика идват от властите в страната. Турската централна банка се отказа от обещанието да нормализира политиката си, а това поражда съмнения дали ще успее да проведе политика по инфлационно таргетиране, с което досега не се справяше.

Безпокойство будят и действията на президента Реджеп Тайип Ердоган, който се стреми да промени конституцията, така че да укрепи властта си, пише изданието.

По данни на Руския статистически институт (Росстат) руската икономика е спаднала с 3,7% през 2015 година. С 4% е намаляла и реалният разполагаем доход на населението, а средната месечна заплата през 2015 г. е била 33 925 рубли, съобщава „Взгляд”.

В неделя управителят на Централната банка Елвира Набиулина заяви, че способността за справяне в тази ситуация и за съхраняване на макроикономическата стабилност ще бъде тест за зрелост та на ЦБ и министерството на финансите. Според Набиулина  зависимостта на руската икономика и курса на рублата от цените на петрола намалява.

Миналия четвъртък финансистът Джордж Сорос заяви, че Русия разполага с достатъчно резерви за следващите две години.

"Российская газета". Всички права запазени.