Полша не губи надежда да намали зависимостта си от руския газ, пише „Аргументи и факти“ в петък (29 януари) в статия след новината, че полският газов оператор PGNiG крои планове за газопровод, с който да внася синьо гориво от Норвегия.
„До 2022 г. бихме искали да имаме техническата възможност да получаваме няколко милиарда куб. м газ от север“, се посочва в съобщение на оператора, цитирано от Ройтерс. Други подробности за газопровода не се съобщават.
Според „Аргументи и факти“ срокът 2022 г. не е избран случайно – именно тогава изтича договорът между полската фирма и „Газпром“. Според действащото споразумение между Москва и Варшава Полша внася от Русия до 10,2 млрд. куб. м годишно, а общото потребление в страната се оценява на около 16 млрд. куб. м.
Инициативата за строителството на тръба от Полша до Норвегия може да се разглежда на фона на противоречията между страните от ЕС около изграждането на втор ръкав на „Северен поток“, смята анализаторът от АЛОР БРОКЕР Алексей Антонов. Полша е против Германия по въпроса за продължението на „Северен поток“, припомня руското издание.
„С оглед на тази позиция Варшава трябва да потвърди позицията си относно нарушенията в областта на енергийната сигурност на Европа, свързани със зависимостта от руския природен газ, като предложи алтернативен проект, който на теория може да замести „Северен поток“. Според мен проблемът от тази зависимост е силно преувеличен: през 2015 г. обемът на доставките на синьо гориво в ЕС от Русия и Норвегия на практика се изравни. През първото полугодие делът на „Газпром“ се оценяваше на 42%, а този на Норвегия – на 38-39%“, разказва експертът.
Така въпросът за енергийната сигурност в конкретния случай на практика не стои, отбелязва „Аргументи и факти“. Става въпрос за изключително политически амбиции на Варшава, която поддържа антируска позиция по на практика всички въпроси.
Според експерта обаче с идеята на Полша има проблем – добивът на норвежки газ е ограничен. Дори и при най-добро желание, Норвегия няма да може да покрие текущите нужди дори и само на Западна Европа, да не говорим за трудностите, свързани с транспорта му до източните и южни страни от региона.
„С прости думи – този проект не само е труден за реализация, но и изисква огромни финансови инвестиции от страна на ЕС и не смятам, че Европа в момента е готова да се откаже от по-евтиния и по-достъпен руски газ, за да угоди на политическите амбиции на една периферна държава, чийто принос към развитието на икономическата сила на съюза е минимален“, смята Антонов.
"Российская газета". Всички права запазени.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си