„Взгляд”: „Защитата” на Алепо води до директен сблъсък между Турция и Русия

Турският премиер Ахмет Давутоглу заяви, че неговата страна има намерение да защити сирийския град Алепо. Видимо - от Русия, а не от джихадистите. Налице е идейна обосновка за голяма война и армията на Турция показва, че е напълно готова за това, пише в сряда (10 февруари) „Взгляд“.

Според експертите обещанието на турския премиер да „защити” Алепо може да бъде осъществено по два начина – чрез въздушни удари в подкрепа на противниците на Асад или чрез пълномащабна сухопътна операция. Според тях, обаче, и двата вида „помощ” в района на руската въздушна операция ще доведе до директен сблъсък между турските и руските военни.

Турция може да се окаже в състояние на война с Русия, но в сегашното си състояние НАТО не изглежда да има готовност за такава война, смятат руските експерти.

„Ние ще върнем историческия си дълг. Някога нашите братя от Алепо защитаваха нашите градове - Шанлъурфа, Газиантеп и Кахраманмараш, сега ние ще защитим героичния Алепо. Зад гърба на неговите защитници е цяла Турция“, заяви Давутоглу във вторник.

Изявлението на Давутоглу е особено опасно, тъй като цели да внуши в турското общество, че изпълнението на „историческия ни дълг” е основание за нахлуване в Сирия, отбелязва изданието.  

Историческите събития, върху които стъпва Давутоглу, се отнасят към един кратък период от турската история, когато Ататюрк и неговите сподвижници са създавали турската държава. Край Кахраманмараш по време на „войната за независимост на Турция“ (1919-1922) турските войски разгромяват  Френско-арменския легион. Скоро след това в Париж се сменя властта и вече провъзгласената за независима държава Киликия, която се контролира от Арменския легион, е разгромена от турците.

Подобна е историята на  Шанлъурфа,  в който след отстъплението на френско-арменските сили цялото 35-хилядно арменско население е изклано от „освободителните турски войски“.

При Газиантеп нещата са още по-прости – този град никога не е имал османско име, а се е наричал на кюрдски Дилок, а на арменски Айнтеп. През 1915 г. арменското население е депортирано в сегашния сирийски Дайр-ез-Зор, но след провъзгласяването на независимост на Киликия много арменци се връщат обратно. През 1920 г. турците прогонват французите от града, но арменците се съпротивляват до февруари 1921 година. След окончателното отстъпление на французите, арменците, научени от горчивия опит, не чакат идването на турците и бягат в Сирия, Ливан, САЩ и Арменската ССР.

Аналогията между онези събития и днешната ситуация във втория по големина град в Сирия – Алепо, е спорна, твърди изданието. В момента градът е частично освободен от сирийската армия и лоялните опълченци, но източната част му част е под контрола на т.нар. умерена сирийска опозиция. „Турция, очевидно, възнамерява „да защити” или групировките, които се числят към „Сирийската свободна армия”, или ислямските групировки „Ахрар аш-Шам” и „Джебхат ан-Нусра”, пише изданието.  

"Российская газета". Всички права запазени.