България отново се замисли за подновяване на преговорите за "Южен поток"

Българската страна възнамерява да поднови преговорите за газопровода "Южен поток". За това съобщи заместник-министърът на енергетиката на Русия Юрий Сентюрин, предаде РИА "Новости", цитирана в четвъртък (10 март) от Lenta.ru.  

"Българските партньори активно поставят въпроса за възобновяване на преговорите за "Южен поток". Във всеки случай такава информация постъпи в нашето министерство", каза Сентюрин.

В началото на февруари българският парламент отклони предложението за възобновяване на "Южен поток". Преди това министър-председателят Бойко Борисов анонсира скорошно завръщане към въпроса за строителството на газопровода.

Тогава посланикът на ЕС в Русия Вигаудас Ушацкас заяви, че Евросъюзът допуска възобновяването и реализацията на проекта за газопровода "Южен поток" само при пълно спазване на нормите на Третия енергиен пакет. Посланикът подчерта, че инициативата по замразяването на строителството не е била на ЕС, а като цяло Брюксел е привърженик на диверсификацията на доставките на енергийни ресурси.

Преди това постоянният представител на РФ в ЕС Владимир Чижов заяви, че не изключва възможността от подновяване на "Южен поток" "в близко бъдеще".

На 20 януари 2016 година "Газпром" съобщи за разтрогването на договора по проекта за газопровода "Южен поток". Създадената за строителството на морската част на газопровода компания "South Stream Transport" се съгласи да освободи руския холдинг от изпълнение на задълженията му и да разтрогне договора за поръчителство към "Газпром експорт".

Строителството на газопровода "Южен поток" с обща мощност 63 милиарда кубични метра годишно бе спряно от Русия през декември 2014 година. Като причина бе посочена неясната позиция на България по повод проекта. Вместо този газопровод бе взето решение за строителството на "Турски поток" по турска територия, но проектът се оказа застрашен в края на 2015 година поради рязкото охлаждане на руско-турските отношения.

Основният маршрут на "Южен поток" трябваше да премине последователно през България, Сърбия, Унгария, Словения и Италия. Планирани бяха също разклонения на газопровода към Хърватска и Република Сръбска в Босна и Херцеговина. За  реализацията на сухопътната част на проекта Русия подписа междуправителствени споразумения с България, Сърбия, Унгария, Гърция, Словения, Австрия и Хърватска. В рамките на междуправителствените споразумения в тези страни бяха създадени съвместни компании с дялово участие.

"Российская газета". Всички права запазени.