„Взгляд“: Атентатите в Брюксел ще имат дългосрочни последствия

Терористичните актове в Брюксел бяха навярно най-очакваните през последното десетилетие, което, обаче, не ги прави по-малко страшни. Спецслужбите са знаели, че те ще се случат, но не са знаели къде и кога. Тези нападения ще имат редица дългосрочни последици както за Близкия Изток, така и за цялостната система за европейска сигурност. Едно е ясно: мирна Европа остана в миналото, пише в анализа си по темата „Взгляд“.

Във вторник (22 март) Брюксел стана мишена на мащабно терористично нападение. При серия от взривове на летището и в метрото загинаха най-малко 34 души, а над 100 бяха ранени по неокончателни данни.

Предположенията, че Брюксел ще е следващата мишена на терористите като фактическа столица на Европа и щаб-квартира на НАТО, се оправдаха, отбелязва изданието. Въпросът, който си задават всички в ЕС, е коя ще е следващата цел и могат ли да бъдат предотвратени нови терористични актове? А отговорът на втория въпрос е по-скоро не. „Тероризмът не изчезва от това, че държавите се борят смело с непосредствените организатори и изпълнители на терористични атаки, а когато изчезнат причините за подобни методи на въоръжена борба. Така беше в европейските страни при предишния пик на тероризма през 70-те и 80-те години на миналия век“, пише изданието. И припомня, че въпреки масовите арести, терористичните атаки в Европа продължиха дотогава, докато ИРА, ЕТА и др. подобни организации не взеха принципно решение да се откажат от тероризма като средство за борба.

„Коммерсант“: Защо терористите атакуваха точно Брюксел и точно сега

Същото се случи и в Русия – терористичните нападения продължиха, докато в Чечня не бяха отстранени причините, поради които терористите се отправяха към Москва. Макар че опасността не е окончателно отминала, както показаха серията взривове във Волгоград през 2013 година, отбелязва изданието.

Според анализа взривовете в Брюксел ще имат поне три дългосрочни последствия.

Първо, обществото и медиите ще поискат от властите да спрат притока на „нови“ мигранти.

Второ, с нова сила ще бъде поставен въпросът за наземна операция срещу ИД, макар че отсега е трудно да се предположи дали ЕС и НАТО ще изпратят свои сухопътни войски в Сирия и Ирак или ще склонят Саудитска Арабия и другите ислямски държави да го сторят. Но взривовете в сърцето на Европа несъмнено ще предизвикат изостряне на ситуацията в Близкия Изток, което е и непосредствената цел на организаторите на поредната терористична вълна.

И трето, появява се слаба надежда, че новите терористични атаки все пак ще заставят европейците да се вслушат в многократните призиви на Русия да зарежат безсмислените  спорове и санкции и да поведат съвместна борба срещу тероризма. За съжаление, обаче, това съвсем не е сигурно. Трудно е да се каже колко голяма трагедия може да убеди днешните лидери на Евросъюза, че само съвместната им борба с Русия срещу международния тероризъм, без никакво двойни стандарти, може да пресече терористичната заплаха, ако не напълно, то поне да я сведе до минимум.

„Мирната и спокойна“ Европа остана в миналото и терористичните атаки в Брюксел окончателно потвърдиха това. Оттук нататък европейците, както и всички останали, ще трябва да свикват с тази нова реалност, колкото и да не им харесва, заключава „Взгляд“.

"Российская газета". Всички права запазени.