„Взгляд”: България и Украйна са свързани от антируската им политика

„Антируският българин” – така „Взгляд” нарича президента на България Росен Плевнелиев в обширен анализ по повод посещението на българския държавен глава в Украйна, по време на което ще бъде удостоен с наградата „Личност на 2015 година” заради приноса му в утвърждаването на единството на украинската нация. Изданието отбелязва, че срещата с Плевнелиев предшества посещението на украинския президент Петро Порошенко в САЩ.

Сегашният президент на България е известен с русофобските си изказвания, твърди „Взгляд” и изброява най-фрапиращите примери за подобно поведение. 

Изданието припомня как през ноември 2015 г. Плевнелиев заяви в интервю за The Independent, че Русия се готви за хибридна война на Балканите с цел дестабилизирането на Европа. Цитирани са и твърденията му пред британския вестник, че от пролетта на 2014 г. в България са регистрирани 10 пъти повече нарушения от руски военни самолети в зоната за сигурност над Черно море.

„Взгляд” припомня, че „яростните антируски изявления” на президента Плевнелиев в това интервю предизвикаха реакцията на руското външно министерство. Тогава говорителят на ведомството Мария Захарова посъветва София да се въздържа от подобни обвинения по адрес на Русия. Тя опроверга информациите, че руски самолети нарушават българското въздушно пространство. „Официално случаи на нарушения на въздушните граници на България не са зафиксирани. Можем да обясним на Плевнелиев каква е разликата между неутрално въздушно пространство над Черно море и въздушното пространство на България, което руските ВВС не са нарушавали и нямат намерение да нарушават“, подчерта Захарова.

Изданието отбелзява също, че през март 2015 г. българският президент официално отказа да присъства на Парада на победата в Москва, въпреки официалната покана от руското външно министерство.

Година преди това, през 2014 г., в интервю за германска медия, Плевнелиев нарече Русия „националстическо и агресивна държава” по повод присъединяването на Крим.  

Реакциите не закъсняха. „Сериозно сме обезпокоени от подобни твърдения. "Подобен род изявления предизвикват у нас най-сериозна загриженост. Особено когато това се прави в угода на моментната прозападна конюнктура, която игнорира реалностите и потъпква вековните традиции на дружба и сътрудничество между братските народи на Русия и България", заяви тогава руският дипломат Александър Лукашевич. По думите му българският политик не желае да забележи "настойчивите и последователни дипломатически усилия" на Русия и лично на Владимир Путин да намерят изход от кризата в Украйна.

Рушат се вековни традиции

Друг елемент на антируската политика на България е историята, пише „Взгляд”. Всяка година страната отбелязва като национален празник Деня на освобждението си от османско иго – 3 март. Известно е, че Руската империя изиграва решаваща роля за независимостта на България, обявявайки война на Турция.

България, обаче, упорито отказва да кани руски представители на честванията. „Ние, разбира се, бихме искали нашите български партньори действително да бъдат свободни от всякакво иго и да бъдат суверенни в своите действия и решение, така че по никакъв начин да не вредят на интересите на държавата", коментира говорителят на Кремъл Дмитрий Песков по повод тазгодишното отбелязване на 3 март в България.

„Взгляд” припомня още, че след натиск на Запада, и в частност на скандално известния американски сенатор Маккейн, София „замрази” руския газов проект „Южен поток”.

Изданието споменава и проблемните взаимоотношения между България и Русия в областта на авиационната техника. Както и ангажиментът на София, залегнал във военната стратегия на страната, да замени руските самолети МиГ-21, МиГ-29 и Су-25 с натовски, с цел намаляване на зависимостта от Русия.

„На България е отредена важна роля за транзита на украински газ към Европа”, пише „Взгляд”. И добавя, че властта в Киев води преговори с българските власти по този въпрос, тъй като спешно трябва да запълни газовите дупки в бюджета след влошаването на отношенията й с Русия.  

„Важното е да направим мръсно на москалите”

Водещият научен сътрудник в Центъра за германски изследвания към Руската академия на науките, политологът Александър Камкин, коментира за „Взгляд”, че Порошенко и Плевнелиев са си лика-прилика, а това, което ги сближава, е антируската пропаганда.

„Това, което свързва Украйна и България, е антируската им политика. Киев всячески се опитва да създаде около себе си съюз на държавите, обидени на Русия. Тук влизат  Турция, Грузия, прибалтийските страни. Те са готови да се сдружат с всеки, стига да е срещу Русия. Това е отличителна черта на украинското националистическо движение. Ако си спомняте, през 1990 г. членовете на УНА-УНСО* воюваха на страната на чеченските екстремисти. Какво общо имат украинските националисти с чеченците? Нищо. Просто дружбата им беше насочена срещу Русия. Важното е да направим мръсно на москалите”, коментира експертът.  

По думите му е тъжно да се наблюдава как исторически близката България се отдалечава от Русия. „Българският политически елит се захранва от американските и европейски грантове и е напълно зависим от Запада. Американските фондации провеждат активна образователна и пропагандна дейност сред елита на Източна Европа, отглеждайки си клиентела. Визитите на сенатор Маккейн в България не са случайни. Сега на власт в България е антируски и проамерикански елит. София води откровено антируска пропаганда и политика”, смята политологът.

Българският политически елит напразно погреба съвместните руско-български енергийни проекти, в това число и „Южен поток”, отбелязва Камкин. „Защо? Какво спечели България от това? И какво може да й даде в замяна Украйна? Откровено казано нищо. Наред с това тече пренаписване на историята. Забравя се помощта, която Руската империя оказа на България срещу Османската империя, рушат се паметници на руски дейци. Това е подарък за Киев. Порошенко си намери удобен приятел”, заключава политологът.   

* Украинска националистическа организация, която бе забранена заради екстремисткия й характер и чийто идеен приемник се явява „Десен сектор”, бел. ред.

"Российская газета". Всички права запазени.