„Експерт“: Защо Русия не трябва да спре доставките на оръжие за Азербейджан

Москва не бива да прекратява напълно продажбата на оръжие за Азебрайджан. Това е в интерес както на Русия, така и на Армения, пише в анализ за „Експерт онлайн“ Геворг Мирзаян.

Москва не бива да прекратява напълно продажбата на оръжие за Азебрайджан. Това е в интерес както на Русия, така и на Армения, пише в анализ за „Експерт онлайн“ Геворг Мирзаян.

В конфликта за Нагорни Карабах азербайджанската страна използва руските ракетни системи за залпов огън „Смерч“, както и тежките огнеметни системи (ТОС) „Солнцепек“. По този повод в арменското общество отново се чуха призиви към Русия да прекрати доставките на оръжие за азербайджанския агресор, пише изданието.

Привържениците на тази идея имат желязна логика: Армения е стратегически съюзник на Русия и партньор по линия на евразийската интеграция. А доставените от Москва оръжия – „Смерч“ и „Солнцепек“ – убиват арменски войници. При това ги убива страна, съюзник на ердогановска Турция (с която Русия е в сложни взаимоотношения) и партньор на Запада в множество антируски геополитически проекти, пише авторът.

Само че кавказката политика не може да се вписва в черно-бялата логика, която правителствата на Азербайджан и Армения използват за пропаганда в собствените си страни, допълва изданието. „Да, погледнато от морална гледна точка Русия не е длъжна да продава оръжие на Азербайджан, но ако Азербайджан сам не улесни живота на всички и не даде конкретен повод за прекратяване на оръжейните договори (забавяне на плащанията, например), то Русия не е длъжна и да прекратява доставките. Може просто да обвърже доставките на тежките системи от типа „Солнцепек“ с изпълнението на редица условия от страна на Баку“, пише авторът.   

За този странен и донякъде циничен, на пръв поглед, извод има сериозни основания – от етичен, военен и политически характер, смята той.

Москва трябва да продължи доставките на оръжие за Баку не само защото формално Армения и Нагорно-Карабахската република (НКР) са различни субекти, а Москва се ангажира да защитава първата, докато втората счита за част от територията на Азербайджан. За всички е ясно, че де факто Армения и НКР са взаимосвързани и в НКР убиват тъкмо арменски войници. Само че убива не оръжието – убиват хората, които оперират с него. По логиката на привържениците на пълната забрана, то Москва, а отчасти и Пекин, носят отговорност за гибелта на десетки милиони души от основното оръжие за масово поразяване на XX век – автомата Калашников.

Ако Кремъл въведе едностранно оръжейно ембарго срещу Азербайджан, арменци ще продължат да гинат, просто оръжието ще се доставя от други страни – предимно от Беларус, Украйна, дори Турция. Малцина знаят, че Анкара разполага с нелош Военно-промишлен комплекс, който търси да пласира(след неуспеха с Ирак). В същото време трябва да е ясно, че всеки доставчик на оръжие оказва определено влияние върху покупателя, и в частност върху провежданата от него политика. В интерес на Армения е подобно влияние( макар и не особено силно) да оказва стратегическият й съюзник Русия, а не Украйна или още по-малко Турция. И в тази елементарна логика няма място за емоции, разсъждава Мирзаян.

Според него Русия трябва да продължи доставките на оръжие за Азербайджан и от гледна точка на собствените си руски политически интереси. Не бива да се забравя, че Азербайджан е южният съсед на Русия, който има дълга граница с размирния Дагестан. Кремъл се стреми да поддържа нормални отношения с този свой съсед, разбирайки прекрасно, че в случай на демонстративен разрив в отношенията й с Баку и преминаването изцяло на позициите на Армения, ще спомогне за създаването на ос Анкара-Тбилиси-Баку, нещо като санитарен кордон по южните граници на РФ. Да не говорим за евентуално изостряне на проблема в Дагестан, продължава анализът.

Така че колкото и парадоксално да звучи, самата Армения в известна степен има изгода от съхраняването на тесните политически контакти между Русия и Азербайджан, пише Мирзаян.

Към днешна дата съществуват два мирни варианта за разрешаване на карабахския конфликт. Първият и най-оптималният е Илхан Алиев да се съгласи под една или друга форма да признае независимостта на НКР срещу връщането на по-голямата част от онези територии около Нагорни Карабах, които останаха под контрола на арменците през 90-те години.

Според автора, обаче, този сценарий е малко вероятен, доколкото Алиев по вътрешнополитически причини не е готов да се откаже от Карабах, който бе превърнат, благодарение на азербайджанската пропаганда, в символ на нацията и хартленд за Азербайджан. При това положение остава вторият вариант – съхраняване на статуквото за n-броя години напред, вследствие на което всички, включително и азербайджанците, просто ще се примирят с независимостта на Карабах. Проблемът е, че за съхраняването на статуквото е нужно да продължат преговорите с посредничеството на Москва. Както и да се съхрани вярата на Азербайджан в политическата подкрепа на Русия, ако Алиев се откаже от плановете си за война. Ако Русия открито застане на страната на Армения (а тъкмо така ще се възприеме евентуално решение за прекратяване на продажбата на руско оръжие на Азербайджан), то Алиев напълно основателно може да потърси подкрепата на Турция и да предприеме рисковано настъпление в Карабах. Тогава просто няма да има какво да губи, предупреждава авторът.

"Российская газета". Всички права запазени.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"