Експерт: България може да се върне към проектите "Южен поток" и "Белене"

Новият президент на България Румен Радев ще води по-обективна политика по отношение на Русия и при него е възможно да бъдат възобновени някои крупни съвместни проекти, смята старши научният сътрудник в Института по славянознание към РАН Пьотр Искендеров, цитиран от РИА "Новости" в понеделник (14 ноември).

Агенцията припомня, че генерал Румен Радев печели с голяма преднина втория тур на президентските избори в България с 59,35% от гласовете срещу 36,17% за опонентката му от управляващата партия Цецка Цачева при преброени 99,33% от бюлетините.

Може да се каже, че Радев е новак в политиката и засега не е формулирал ясна програма. Но в началото на годината, след като подаде оставка от поста началник на Военно-въздушните сили на България, той направи някои проруски изявления, поставяйки акцент върху културните, исторически и политически връзки между двете страни. Заради това бе наречен "червеният генерал" и "човекът на Москва", което не му попречи да победи още на първия тур на изборите и да затвърди победата си на балотажа, посочва агенцията.

В интервю за РИА "Новости" Искендеров прогнозира, че при Радев може да се очаква подобряване на отношенията между София и Москва, въпреки че той не може да бъде наречен точно "проруски" кандидат.

"Аз не бих определил като откровено проруски кандидат бивш шеф на ВВС на страна-членка на НАТО. Но е вярно, че той зае много по-обективна и по-доброжелателна позиция по отношение на Русия в сравнение с останалите участници в изборите, особено с кандидатката на управляващата партия ГЕРБ", посочи експертът.

Искендеров припомни, че Радев призовава най-вече за възстановяване на търговско-икономическите отношения с Русия, като не оспорва европейския вектор на София.

"Той критикува антируските санкции, въведени от ЕС, които показаха своята неефективност. Същевременно не поставя под съмнение членството на България в Европейския съюз и НАТО", пояснява Искендеров.

"Избирането на Радев несъмнено ще допринесе за оздравяването на отношенията между Русия и България. Може би ще останат в миналото такива епизоди като отказът на София да допусне в страната делегация на висши руски ръководители, сред които и председателят на Държавната дума, както се е случвало. Няма съмнение, че България ще се нареди до останалите страни от Централна и Южна Европа, които настояват пред ръководството на ЕС за смекчаване или отмяна на антируските санкции. Тоест, България ще се присъедини към страни като Италия, Гърция, Кипър, Унгария, Словакия и други", смята експертът.

Подобряването на политическите отношения може да доведе и до активизиране на търговията и на съвместните икономически проекти между България и Русия.

"Естествено, че при новия президент на България Русия ще може по-активно да си сътрудничи със София и по отношение на съвместните проекти. Напълно възможно е да бъде отново повдигнат под една или друга форма въпросът за проекта "Южен поток" , макар и не в предишния му вид, а като включване на България към проекта "Турски поток", както и за други проекти, осъществявани от Русия", каза Искендеров.

Съществуват перспективи и за сътрудничество по проекта за АЕЦ"Белене", който бе прекратен от българска страна под натиска на Евопейския съюз.

"Участието на Русия в проекта не е погребано, като се има предвид, че отказът на България от сътрудничество с Русия по този проект е свързан със сериозни финансови загуби", смята експертът.

"Според мен е непълно възможно проектът да бъде реанимиран, но отново всичко ще зависи от това доколко последователен ще е новият президент на България в провеждането на курса към възстановяване на отношенията с Русия. Ако той отстоява много по-твърдо интересите на България пред ЕС, е възможно проектът "Белене" също да бъде възобновен", отбеляза Искендеров.

"Российская газета". Всички права запазени.