Избрани мисли от руския патриарх Кирил, който днес навършва 70 г.

Патриархът на Москва и цяла Русия Кирил чества 70 години, съобщи РИА "Новости“ в неделя 20 ноември.

РИА "Новости“ подбра някои от най-запомнящите се цитати на руския патриарх за вярата, хармонията, прошката и устройството на света.

Православие – това не е молитва, в добрия случай, веднъж седмично. Това е начин на живот и на първо място е система от постъпки. Човек, който прави безсмислени постъпки се нарича глупак.

Вътрешно хармоничният човек не може да се примири и с отсъствието на хармония около себе си… Понякога не мога да напиша и една страница текст, докато не приведа в порядък работната си маса.

Най-опасната последица от съществуващата обществено-политическа система в СССР, това е премахването на народната самоинициатива. Всичко решават вместо теб, съществува строга система за подаване на сигнали към низините, затова на теб ти остава само да чакаш и да изпълняваш.

Може би така наречената наша национална леност има някаква система на самозащита в себе си от неинтересното, от баналното, неправилното, неспособното да вдъхнови човека.

Смятам, че всичко трябва да се прощава. Но има един грях, който самият Христос не е простил. Това е грехът на предателството.

Не бива просто да се мотаете в интернет, не бива да предавате собствените си мисли по такъв начин, че хората да помислят, че това е мисъл за Църквата.

Знания за миналото, които не са стоплени с лично отношение, се превръщат в информационен шум.

Ако няма хармония в битието, не би имало наука. Ако имаше хаос, то не би имало научно знание.

За мен победата във Великата Отечествена война е велико явление на героизма на целия ни народ. Това означава, че доброто у нас е било повече от злото, истината е била повече от лъжата.

В публицистиката побеждава този, който, извинете ме, реве по-силно. А истински печели този, който има в ръцете си факти и обективен исторически анализ на събитията.

Налагало ми се е да правя изповед на умиращи хора. Но никога не съм слушал съжалението на тези, които не са успели да получат нещо материално приживе. Именно в такъв момент се построява истинската, абсолютно вярната ценностна система и затова житейското отива на заден план. Единственото, за което може да скърби човек е това, че не е направил добри дела, че е обидил някого или не е изпълнил дълга си.

Не бива църквата да се меси и да реагира в информационното пространство на маловажни поводи, каквито светът често ни подхвърля. На някои неща трябва да се реагира мигновено, но трябва да се прави внимателно. Смятам, че патриархът трябва да реагира само на това, което действително има отношение към спасението на хората.

Духовният живот не е хоби или развлечение, за което можем да имаме или да нямаме време. Това е основанието, заради което правим всичко останало.

"Российская газета". Всички права запазени.