Дагестан: кадрови промени или смяна на политическия курс?

Мащабна дестабилизация на Севернокавказкия район ще постави под съмнение, не само избора на Сочи като столица на игрите, но и способностите на руската държава като цяло. На второ място в продължение на много години Дагестан е своеобразен лидер сред кавказките републики по брой на терористични актове и диверсии. През 2011-та година в резултат на  въоръжени нападения в републиката са загинали 413 човека и 411 са ранени. И въпреки че през 2012 година количеството на жертвите е намаляло почти с 15%, републиката, както и преди, продължава да се задържа в негативния списък на най-опасните субекти на Руската федерация. Още през януари тази година в Дагестан се случи знаково убийство на съдия от Върховния съд на републиката? ръководена от Магомед Магомедов (по време на своето управление той изнесе присъдата по гръмкия терористичен акт по време на военния парад в Каспийск на 9-ти май 2002-а година). Допълнително изостри ситуацията и обществената дискусия около новото назначение. Появата на президентския указ бе предшестван от едноседмично обсъждане в средствата за масово осведомяване за оставката на Магомедсалам Магомедов. При това нито Кремъл, нито федералното правителство отказа да коментира официално, провокираните нови слухове и интерпретации. В интерес на истината, причините за поредното кадрово решение на Кремъл не са докрай известни. Има ли претенции ръководството на Русия към М. Магамедов? Сигурно на този въпрос може да се отговори утвърдително, доколкото пълномощията му като глава на републиката изтичат чак през февруари 2015 година, а оставката бе дадена две години по-рано. Някои виждат в неговата смяна кадрово повишение — той получава поста на заместник-директор на администрацията на президента на Русия. От формална гледна точка това е крачка напред, доколкото екс-главата на Дагестан продължава кариерата си на федерално равнище. А ако това е така, защо първите думи на Абдулатипов бяха с подчертан критичен дух по отношение на своите предшественици? Новият ръководител вече обеща да уволни министър-председателя на Дагестан заедно с цялото правителство. Изниква въпроса: с кой смята да ги замени?

Не трябва да се забравя, че буквално от първите часове, на новия си пост Абдулатипов започна да формира в жителите на региона завишени очаквания. Той говори за това, че ще успее да минимизира групировките и корупцията, организираната престъпност и тероризма. Но нима политическата турбулентност в Дагестан е започнала от вчера или от последната година. Политическите и социални особености за развитието на най-голямата република в Северен Кавказ са се наслоявали в продължение на години. Корените на много от тях трябва да се търсят в съветския и даже в имперския период. И това произлиза не само благодарение на личните заслуги на този или онзи управляващ или въпреки него. По-голямата част от факторите (пренаселване на републиката, дефицитът на земя, миграцията в съседни региони), породени от особеностите на кавказката модернизация и урбанизация, кризата в традиционния селски начин на живот («страна на планините», каквото и означава името «Дагестан»).

Във всеки случай, към плюсовете на новото ръководство трябва да отнесем, че то е много по-добро от своите предшественици и е в унисон с общоруския политически живот. И въпреки че Абдулатипов е роден в Дагестан (той е етнически аварец от Тляратински район), най-високата точка в своята кариера той постига извън пределите на републиката. След като през 1988 година той постъпва на работа в Отдел национални отношения към ЦК на КПСС, Абдулатипов не напуска руската политическа сцена. Той е депутат, председател на Съвета на националностите към Върховния съвет на Русия, депутат от държавната Дума, заместник-председател на правителството и федерален министър, член на Съвета на федерацията, посланик на Русия в Таджикистан. При това Абдулатипов винаги е съхранявал връзките си със своята историческа родина. През 1991 година, той взима участие в разрешаването на етническите противоречия между чеченци и аварци в Дагестан, бил е председател на парламентарната Комисия по освобождаването на заложници и безследно изчезналите по време на военния конфликта в Чечня. По този начин регионът му е прекрасно познат, но не е свързан с изградените кланови отношения.

Но тук предимствата се обръщат в сериозни проблеми. Новият ръководител на Дагестан няма свой отбор. В кавказките условия това може да изяде главата на всеки ръководител. При това Дагестан не може да се сравнява с другите съседни републики на този район. Даденото образувание представлява сложен конгломерат от етнически групи, от различни направления в исляма (суфи, салафити, „неофициални мюсюлмани”, едновременно и стоящи настрана и терористично активни, както и официално духовенство). Тук кметовете на градовете (особено на такива важни градове като Махачкала, Дербент, Хасавюрт, Кизляр), представляват сами по себе си самостоятелна сила, с която всеки републикански ръководител трябва да се съобразява. Но тук най-важното е ролята на Москва. Ще поиска ли Кремъл да подкрепи своето назначение, делегирано му в Дагестан да укрепи държавността? От това най-вече зависи успехът му, доколкото Москва много от жителите на републиката виждат като арбитър в сложните спорове и разрешение на настоящите противоречия.

Авторът е поканен  научен сътрудник от Центъра за стратегически и международни изследвания (Вашингтон, САЩ).

"Российская газета". Всички права запазени.