Отношенията между Русия и Украйна напомнят на приказката за изгубеното време

Президентите на Русия и Украйна се срещнаха за пореден път и разговаряха за това, което винаги обсъждат – газ, тръби, Митнически съюз. Руско-украинските отношения напомнят на приказката за изгубеното време

От края на 90-те години на ХХ век, когато е ратифициран т.нар. „голям договор“, регламентиращ основата на отношенията, фактически нищо принципно ново не се е случило. Невъзможно е да се избавим от впечатлението, че нито един проблем не се решава окончателно, всяка от страните се надява, че ситуацията ще се промени и условията може да се наредят в нейна полза.

Нагледен пример: историята с газопреносната система на Украйна. Въпросът за създаването на тристранен консорциум активно се обсъждаше през 2002 година, когато се предполагаше, че покрай Украйна и Русия в него ще влезе и Европейският съюз.

Поради едни или други причини нищо не се получи, и ето че след 11 години имаме дежавю. Наистина сега вече не Москва, а Киев проявява инициативата, но условията са много по-малко благоприятни. Газопреносната мрежа не се е „подмладила“, Русия целеустремено строи обходни тръби, Европа е в криза, но същевременно реформира газовия си пазар, за да намали зависимостта си от външни доставчици. Това, в немалка степен, е насочено срещу Русия, но покрай това страда и Украйна, където основният геоикономически актив на Киев е идващата от Русия тръба към Европа.

Затова дори ако Русия не реализира всички свои обходни планове, общата стойност на руско-украинското направление ще спадне в очите на Европа. Обективно погледнато Москва и Киев отдавна трябваше да са престанали да воюват на тема енергетика, а да обединят усилията си пред лицето на променящата се реалност. Но на това пречат политическите разногласия, а по-точно дълбоко вкоренените негативни стереотипи.

В сравнение със средата и втората половината на 2000-те години напрежението, разбира се, падна. Отчасти поради намаляване на натиска от страна на Запада (Евросъюза и САЩ), който се концентрира върху разрешаване на собствените си проблеми.

В Русия постепенно отслабва инерцията от разпада на СССР, след който дълго време изглеждаше, че независимостта на Украйна е необратима загуба на нещо принципно важно.

Емоционалното отношение се заменя от прагматичен подход, още повече че основният дразнител – възможното влизане на Украйна в НАТО – де факто вече не е актуално.

Митническият съюз, независимо от ширещите се опасения, не е реинкарнация на Съветския съюз, а представлява опит да се постави рационална икономическа основа на отношенията. И да се предложи нещо взаимноизгодно на съседите на Русия.  

Фактът, че членството в Митническия съюз е изгодно за Киев, не се отрича дори от много от украинските му критици. Възраженията са чисто политически – опасност от попадане в сферата на руската доминация, липса на перспективи за модернизация, отказ от присъединяване към Европа.

Последното усилено се лансира от Брюксел – еврочиновниците казват в прав текст, че асоциираният статут в ЕС е невъзможен в случай на членство в Митническия съюз.

Колкото до доминацията, ако се погледне спокойно, се вижда, че всичко това не е еднозначно. Евразийската икономическа комисия е колегиален орган, където всички страни-членки имат равно право на глас, независимо от населението и размера на икономиката. Решенията се взимат с консенсус, така че руските партньори по-скоро се намират в привилегировано положение.

Между другото, въпреки че Москва, разбира се, е заинтересована от привличането на Украйна (голям пазар, потенциално силна икономика), възникват и съмнения. В обединението да влезе член, който винаги и за всичко да има особена позиция, да блокира развитието, е съмнително благо.

Състоянието на украинското общество и политика е такова, че никакъв президент, дори най-лоялният по отношение на Русия, вероятно, няма да може да вземе решение за еднозначно проруски вектор.

В Москва, навярно, разбират това, и по няколко признака Русия е готова да разгледа някакви междинни варианти – киевската идея за статут 3+1 (непълно членство в Митническия съюз) вече не се сблъсква с такова еднозначно отрицание, както беше преди няколко месеца. 

Русия, за разлика от Европейския съюз, никога не е поставяла ултиматуми („Само с нас!”) и не е разглеждала Митническия съюз като елемент от бъдещо единно икономическо пространство на цяла Евразия, от Лисабон до Владивосток или дори до Пусан (най-големия град-пристанище на Южна Корея - бел.ред.)

Шаблоните, загнездени в съзнанието, пречат да се осъзнае, че в крайно неразбираемия свят на ХХI век страните, които имат културно-историческа близост и много съвпадащи интереси, са длъжни с всички сили да се стремят към това да преодоляват разногласията и да обединяват усилията си. Успехът не е гарантиран дори и в този случай, а е и малко вероятен, ако усилено се правят спънки един другиму.

Съкратен вариант. Оригинална статия:http://www.rg.ru/2013/03/06/lukjanov.html

"Российская газета". Всички права запазени.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"