Жестока борба за запазването на Европа

Имам хипотеза, която се различава от повечето обяснения.

Отначало трябва да споменем обясненията, които звучаха в руската и чуждестранна преса. Този данък, казват, е насочен срещу руските офшорни и мръсни пари. Възможно е, но само частично. Мисля, че повечето от тези пари са изнесени.

Друго нещо е, че пострадаха тези вложители, чиито средства се оказаха замразени и може въобще да изгорят. Но там не са само руснаци. Има много англичани, други европейци, включително немци и евреи.

Някои експерти, в това число и руски ръководители, казват, че предложената схема за решаване на проблема с кредитоспособността на кипърските банки чрез частична експроприация на средства, държани в техни сметки, не е толкова абсурда, колкото несправедлива, непрофесионална и опасна.

Руският най-голям финансов експерт Алексей Кудрин твърди, че основната вина за кипърската криза е на ЕС и еврорегулаторите, които не успяха навреме, или не поискаха, да решат дълговия проблем на островната държава.

Съгласен съм с почти всички твърдения. Но все пак ще се опитам да се усъмня в пълния непрофесионализъм на ръководителя на Еврогрупата – управляващия комитет на еврозоната, където немците свирят първа цигулка.

Искането за въвеждане на „данък върху депозитите“ действително е абсурдно и непрофесионално, ако е насочено към спасяване на банковата система и икономика на Кипър. Когато кипърските депутати се съгласиха с въвеждането на тези мерки, с което си направиха политическо харакири, банковата система на страната беше обречена. И причината е самият ултиматум.

Банките се основават на доверие. Кипърците се съгласиха на конфискационния данък, а това означава, че доверието към кипърската банкова система е безвъзвратно загубено и невъзстановимо в обозримо бъдеще, дори ако Европа и Международният валутен фонд помогнат на кипърските банки.

И това няма как да не се е знаело от финансистите на Еврогрупата. Тоест получава се така, че те съзнателно са разрушили системата. Като при това разбират, че по такъв начин се нанася ущърб на репутацията на банките и на цялата банкова система в Евросъюза, за която трябва да се плати огромен поток от средства в други, преди всичко азиатски банки.

Рискуването на устойчивостта и реномето на цялата финансова система на Европа, доверието към нея, десетките милиарди, които ще бъдат изнесени, срутването на икономиката на страните от Еврозоната и зоната на еврото, само за да се натрие носът на няколко хиляди  руснаци и англичани и дори свързани с държавата руски компании, е наистина абсурдно. Затова повтарям: очевидно нещата не опират до Русия.

Ако моята хипотеза е правилна и си имаме работа със съзнателно разрушаване на вече банкрутиралата кипърска банкова система, а значи и на цялата икономика, то въпросът е защо?

Поемам риска да предположа, че е заради това, че с този относително по-малко болезнен за цяла Европа, но катастрофален за кипърците пример се цели да се покаже, какво ще се случи, ако страните от южния пояс се откажат от режима на строги икономии и де факто от външно финансово управление.

Кипър е остров само с 800 хил. жители. Това не е Гърция, взривът на която застрашава политическата стабилност на целите Балкани. Още повече не е Италия или Испания. А доколкото, което е много вероятно, кипърците не се съгласят на ултиматум и фактическо въвеждане на външно управление, което също не им носи нищо добро, то ще се подготви изваждането на Кипър от Еврозоната, което после може да последва и за други страни.

По такъв начин сгромолясването на Кипър може да е преднамерено, за да изхвърлят страни от Еврозоната или да дадат ясен пример, какво ще се случи, ако южняците не се съгласят да играят по предлаганите отвън правила.  

Като предлагам тази хипотеза, аз не искам да обвинявам Германия и групираните около нея страни в бездушен империализъм. Това може да е началото на истинска жестока борба за запазването на Европа. А тя трябва да се спасява. Ако аз съм на мястото на немците, бих действал по същия начин.

Сега малко за руската политика. Няма смисъл от обиждане. Ако се бяха посъветвали с нас и с други европейци, то нямаше да има спонтанност и каквито и да е надежди за по-нататъшното управление на кризата.

Заслужава ли си да купим Кипър или неговите банки?

Ако пречим на немците, няма да получим нищо, а само още ще загубим. Едностранното кредитиране или изкупуване на банковите активи би било безумно харчене на пари. То няма да помогне и на самите кипърци.

Сергей Караганов – почетен председател на президиума на Съвета по външна и отбранителна политика.

Със съкращения. Оригинал - http://rg.ru/2013/03/26/karaganov.html

"Российская газета". Всички права запазени.