Време е да играем с козове

През последните десетилетия обликът на Русия силно се измени. В същност това вече е друга страна, която малко прилича на онази, която преди това се наричаше съветска. Даже може да се каже, че след кардиналните промени като че ли се появиха две Русии, които съвсем не си приличат. Едната Русия – това е богата държава, която успешно строи капиталистически строй на благоденствието. Другата – това е една бедна страна с многобройни парливи социални и икономически проблеми. Откъде се появяват тези поразителни разлики? Търсейки отговор, нашата кореспондентка се обърна към Константин Косачов – ръководител на Россoтрудничество (Федералната агенция, занимаваща се с проблемите на Общността на независимите държави, на руснаците, живеещи в чужбина, и с международното хуманитарно сътрудничество).

– Първото, което бих искал да подчертая е, че тази агенция е само една от многото структури, които са призвани да работят в даденото направление. Резултатът от работата им зависи от съгласуваните усилия на всички организации, които действат в тази област. Но не в по-малка, а определено даже в по- голяма степен зависи и от това, което става в самата Русия, и от това, доколко разбираме какъв голям интерес предизвиква Русия и какъв резонанс получава в света всяко събитие, което става в нашата страна. За никого не е тайна, че сега образът на Русия в чужбина е силно принизен. Ако се замислим за причините, ще видим, че са няколко. Първата е чисто историческа. В продължение на няколко столетия за много от западните държави Русия беше геополитически съперник. Такова съперничество, разбира се, се е развивало и в други посоки: Франция – Германия, Старият свят – Новият Свят и т.н. Но с времето повечето от предишните геополитически съперници от съперничеството преминаха към съюзяване. Беше създадено НАТО, създаде се Европейският съюз. Но Русия остана вън от тези интеграционни структури, навярно помного причини, но не на последно място и поради това, че в момента, когато те се създаваха, нашата страна беше в рамките на Съветския съюз, противопоставяйки се на западния свят и опитвайки се да създаде свой, източен съюз.

Поради това нещата, които досега разказват на Запад на децата, когато ги слагат да спят, онова, което си спомнят старците по време на вечерния чай, всичко онова, което присъства в битовото съзнание на хората, често по инерция възпроизвежда вече по отношение на съвременна Русия същите фобии и страхове, които бяха възникнали поповод на онзи, предишния Съветски съюз – една непрозрачна държава и, уви, в много отношения достатъчно агресивно налагаща на народите от другите страни своя политически модел, нещо, което в края на краищата се отрази на жизнеспособността на социалистическия лагер. Ние трябва да разбираме това и да отделяме специално внимание към разяснението на това, което на нас ни се струва очевидно, но не винаги е такова за хората извън страната. Ако щете, това е доста натоварващо, непрекъснато да напомняш, че Русия не е малкокопие на Съветския съюз, че Русия е съвършено друга страна, която се строи на базата други, демократични принципи, и която изповядва съвършено други, общочовешки ценности, включително и в сферата на външнополитическите ни интереси.

Вторият фактор, усложняващ донякъде установяването в света на един адекватен образ на Русия – това са сегашните самостоятелни действия на Русия в областта намеждународната политика. Заразлика от много други държави Русия последователно и абсолютно правилно избягва съблазните да се включи вобщия хор, за да се избави от колебанията и още повече – отгрижата изобщо за всичко, което става на около. Нашата страна запази способността сида не погазва принципите си (нещо, което в съвременния свят е все по-голяма рядкост, аз бих казал, един разкош), изхождайки от разбирането низа едно справедливо устройство на света, базиращо се намеждународното право, на уважението към суверенитетана държавите и, главно, към суверенните права на народите, които живеят в тези държави. За много от нашите геополитически съперници това, уви, не означава нищо, а съображенията за политическа целесъобразност често се оказват много по-важни, отколкото осъзнаването на първоосновите на световното устолйство , които бяха съгласувани от държавите-победителки във Втората световна война. Но това съвременно световно устройство не е възникнало на празно място– то е резултат от победата на антихитлеровската коалиция над нацизма и фашизма. Именно тогава принципите на международното право и отказът от използване на сила в международните отношения бяха възведени като върховни принципи на външната политика. Сега тези принципи стремително се рушат. Виждаме как много страни все по-често игнорират ООН, както става сега в случая със Сирия. А Русия не прави това. Русия, според мен, работи по-задълбочено и в дългосрочна перспектива, разбирайки, че този режим на постоянни изключения от правилата, когато някои смятат, че една благаспоред тебе цел ти дава правода не спазваш правилата, в същност е много порочен, тъйкато неизбежно поражда непредсказуеми последствия в следващите етапи на развитие. Това се случва пред очитени – достатъчно е да си спомним трагичните примери в страните от Северна Африка.

На практика се получава, че това независимо поведение на Русия в международните работи, което се отличава от поведението на много други страни, избягващи риска да спорят със силните на деня, за антируски настроените политици е една съблазнителна възможност да представят на своята общественост един изопачен образ на Русия, който се наслагва върху съществуващите исторически фобии. Оказва се, че на Русия може много лесно да се лепят различни етикети, каквито присъщите условия не биха лепнали на някоя друга страна. Така например, ако Русия заема особена позиция по отношение на ситуацията в Сирия, то веднага се заявява: „Това е, защото Русия има там база и огромни икономически интереси“. И съвсем не е важно това, че истинска база там вече отдавна не съществува, а реалните интереси на Русия едва ли са по-големи от тези на някои други страни... Същото ставаше и при ситуациите в Либия, в Ирак и много други случаи.

Не смятам изобщо, че приреализацията на нашите на-ционални интереси съображе-нията за запазването на ими-джа ни трябва да доминиратнад същностните неща – тъкмообратното. Но трябва дазнаем, че щом вече е възник-нала такава ситуация, коятоудобно се използва и създавадопълнителни проблеми заРусия, трябва да бъдем много-кратно по-активни при разя-сняването на мотивите за на-шите външнополитическидействия, когато, бидейкивсъщност прави, оставаме не-разбрани за останалия свят.

И третата причина, която, според мен, сега се отразява негативно върху образа на Русия, това са целенасочените и съзнателни действия, насочени към дискредитацията нанашата страна като геополи-тически (икономически, регионален и т.н.) съперник. Имиджът на която и да е страна в съвременния глобален и наситен с информация свят, дориби могло да се нарече информационно зависим свят – това е също такъв важен фактор в конкурентната борба, като нейната икономическа и военна мощ, географското положение, транспортните възможности и т.н. Този образ може изкуствено да се идеализира или да се занижава, при това не само на самия себе си.

Имиджът на Русия е очевидно занижен по един много изкуствен начин. Русия, от която се страхуват, непонятната Русия, Русия , която не обичат, се оказва един послабо конкурентен партньор в проектите по енергетиката, в инвестициите и по много други въпроси. Когато започват спорове за това, къде да мине поредният тръбопровод, или ского да се встъпи в промишлено сътрудничество в дългосрочен план, образът на една или друга страна се оказва един от факторите (понякога даже решаващ), който определя едно или друго решение. В резултатна това чрез използването на политически и информационни технологии на обществеността в чужбина се налага традицията или модата негативно да се тълкува всякоедно събитие в нашата страна. Това е една своеобразна негативна информационна блокада, при преодоляването накоято ние далеч не искаме даигнорираме нашите реални проблеми, но искаме да се постигне един адекватен балансна позитивната и негативната информация.

"Российская газета". Всички права запазени.