Европа и Русия: перспективите

В сегашните отношения между Русия и Европейския съюз има постигнати и добри резултати, но и болезнени проблеми. Всяко едно възникнало противоречие или негативно събитие, обаче, много лесно засенчва всички положителни резултати. Причината за това се крие в липсата на една перспективна стратегия за развитието на тези отношения. Все още не е решен екзистенциалният въпрос – какво сме ние един за друг? – съседи по неволя, геополитически конкуренти или стратегически партньори.

Неотдавнашните събития в Украйна могат да доведат до поредната сериозна криза между Русия и ЕС. 

Причината за това, което става в Украйна, е създадената от Евросъюза логика за един лъжлив избор – или в Европа, или с Русия. Този подход бе съпроводен от едно игнориране на интеграционните процеси, които протичат в постсъветското пространство и които се възприемаха или като недостатъчно сериозни, или пък като опити на Русия да реализира имперските си амбиции.

Главен ресурс на Евросъюза беше неговата мека сила, привлекателният модел на политическо и социално-икономическо устройство на обществото.

Вече е очевиден главният извод от украинската криза. Европейската мека сила вече не е достатъчна. Осъзнаването на този факт е извънредно болезнено за европейския политически елит. Съвсем не случайно реакцията след решението на Янукович беше емоционална, осъзната почти като провал. Впрочем, тактическият успех на руската политика съвсем не означава преминаването на Украйна в орбитата на Русия.

Процесът на вътрешна модернизация може само да спечели от повишаването на нивото на отношенията между Русия и ЕС. Крайната цел на тези отношения е създаването на едно широко общоевропейско икономическо пространство (в перспектива и на зона за свободна търговия). В едно такова пространство могат и трябва да се включат не само Русия и ЕС, но и страните от Митническия съюз на ЕврАзЕс, и Украйна, и другите страни от Източното партньорство.

В тази насока има определен прогрес. Русия и ЕС изработиха едно общо разбиране за същността на онези аспекти от новото базово споразумение, противоречията по коeто преди това принудиха страните да направят една продължителна пауза в преговорите. Вече е договорен форматът за участие на Евразийската икономическа комисия в тези преговори като наблюдател. Предложението на Русия за такива тристранни преговори е един шанс да се примирят режимите за функциониране на трите търговски зони.

Провалът на стратегията на ЕС за Украйна е един повод за отговорните европейски политици да се замислят за това, дали може да се построи Голямата Европа по схемата „Евросъюзът плюс трансформираните по негов образец и прикрепени към него страни от периферията му“? Това едва ли е реалистично дори ако се игнорира неизбежната маргинализация на Русия, която никога няма да се съгласи да играе ролята на периферия.

Голяма Европа без разделителни линии е възможна само като едно широко пространство на икономическо и политическо сътрудничество, изградено на базата на взаимното уважение и отчитащо взаимните си интереси и особености. Лозунгът на Евросъюза за единство в разнообразието би трябвало да се тълкува по-широко: като създаване на общи модели за сътрудничество, които са в състояние да осигурят съдействието на толкова различни участници в него като страните от ядрото и периферията му, страните от „Източно партньорство“, Русия и страните от Митническия съюз на ЕврАзЕс. Само едно такова обединение на ресурсите и конкурентните предимства в дългосрочен план може да доведе до промяна и да повиши глобалната конкурентоспособност на страните от Голяма Европа, а също така – да породи нови импулси за модернизация както на Запада, така и на Изтока в Европа.

"Российская газета". Всички права запазени.