Защо Русия има нужда от Америка?

Москва не възнамерява да се превръща в системен противник на Америка.

Западните политици разбират, че Русия за пръв път реши да действа така, както намери за добре, без да оставя място за компромиси с Европа и САЩ. Просто украинският въпрос за Москва е толкова важен, че вече не е до реверанси. Западът беше отвикнал от това и се опита да върне Русия към предишния дългогодишен модел на поведение. Русия отвръща, като за всеки случай припомня колко е голям залогът.

Както и да е, страстите ще утихнат и трябва да се залавяме за работа. Какво можем да очакваме от американска страна? И всъщност какво ни трябва?

В съветски времена Щатите бяха във фокуса на Кремъл. Което е разбираемо – всъщност цялата световна политика тогава се свеждаше до двуполюсното противопоставяне. Смяташе се, че с края на студената война враждата е приключила и е заменена от „стратегическо партньорство“. 

В Русия доста дълго битуваше представата за това, че нормалните отношения с Щатите са важни и стойностни сами по себе си, а не заради нещо определено. Америка е най-мощната и развита страна в света с максимално влияние и възможности. На практика Русия така и не се научи да използва тези възможности за собствена изгода. Така или иначе САЩ не са готови за равноправно взаимодействие, а Русия очевидно не се стреми да признае превъзходството на Америка.

Сега не се налага да говорим за стратегическо партньорство. Означава ли това, че преминаваме в режим на обща конфронтация? Едва ли.

Русия не е Съветският съюз. Тя не претендира за световно господство, нито пък за идеологическо превъзходство. Москва очертава кръг от жизненоважно за нея значение (който със сигурност включва Украйна), в рамките на който смята да действа безкомпромисно. На международната арена обаче противодействието на Съединените щати не е самоцелно. То може да бъде средство, с което да напомня за същия този кръг. За всичко останало Москва не възнамерява да се превръща в системен противник на Америка.

Забележителното е, че на фона на крайно рязката полемика за Украйна извеждането на химическите оръжия от Сирия върви по график, Кремъл и Смоленският площад (там се намира сградата на Министерството на външните работи – бел. ред.) продължават да отстояват позицията си както по въпроса за сирийското политическо урегулиране, така и по въпроса за ядрените преговори с Иран. Още по-показателно е това, че Русия изобщо не подлага на съмнение сътрудничеството в превоза на транзитни товари на НАТО от Афганистан през Уляновск. И това на фона на твърде недружелюбните изказвания от страна на военното и политическото ръководство на алианса. Както изглежда, Русия няма намерение да се отказва от сътрудничеството си със САЩ по въпросите, където интересите на страните не срещат противоречия. Но няма да отстъпи, когато има такива.

Къде интересите се припокриват? В Арктика, където Русия и Америка имат сравнително сходни интереси. По въпроса за ограничаване на ядреното разпространение, където Москва и Вашингтон остават главни страни. Най-важното обаче е друго. „Разводът“ на Русия и Запада, който е напълно възможен след последните събития, ускорява обръщането на Москва на изток, заявено вече на най-високо равнище. Само по себе си това е правилно, дори позакъсняло – основната сцена се премести в Азия. Но там политиката е друга и Русия не е от най-силните участници. Китай вижда своето място в света, както и възможностите на останалите партньори, през триъгълника на суперсилите: КНР – САЩ – Русия. Значението на всеки връх от триъгълника зависи от връзките с останалите върхове. И „ъгълът“, който изгуби връзките си с някой от другите два, според Китай е по-слабият. По-зависим от третия „ъгъл“. В тази геометрия за Москва е от значение да запази Вашингтон като инструмент – да поддържа равновесието с Пекин и да предизвиква неговия интерес.

"Российская газета". Всички права запазени.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"