След примирието: пътят ще е труден

По-нататък следва да започнат преговори за статута.

Прекратяването на огъня в източна Украйна е дългоочаквана стъпка, сложила край на жестоките и безсмислени кръвопролития. Но това не приближи страните в конфликта към постигането на съгласие и предстоящия политически процес обещава да бъде извънредно труден.

Първата фаза след размяната на пленници показа кой какво контролира и очерта зоните на отговорност. Тъй като от гледна точка на международното право територията на Украйна е под юрисдикцията на Киев, а формираните Донецка и Луганска народни републики не са с признат статут, договарянето изисква наличието на добра воля преди всичко от украинска страна. Но в случая добрата воля означава да се признае, че липсва ефективен контрол върху част от държавата, което, разбира се, не е лесно и може да предизвика сериозен катаклизъм в Киев.

По-нататък следва да започнат преговори за статута. Съдейки по изявленията на страните, не може да се прецени вероятността за постигане на компромис. Естествено позициите пред обществото са максимални, отговарящи на очакванията, но зад кулисите може да се стигне до по-съществен разговор. За да се запази целостта на Украйна, са необходими свръхусилия и много творчески подход към правото на автономия. Доколко Киев е способен на това при създалите се обстоятелства – не се знае. Политическата ситуация е нажежена, мнозина дори не одобряват примирието. 

Интересите на външните сили, които в голяма степен покачиха залозите и градуса на напрежението в конфликта, са отделен въпрос. Русия е изправена пред труден избор, тъй като Москва носи моралната и материалната отговорност за териториите, отделени де факто от Украйна. Мисля, че идеалният сценарий за Русия е да се създаде все пак някакъв модел на единна Украйна, където Донецк и Луганск получават широки автономни правомощия и им бъде гарантирано предоставянето на права и възможности в рамките на съседната държава. Тогава тези региони могат да получат помощ, предоставяна като част от международните усилия за възстановяване на Украйна, които със сигурност ще бъдат предприети. Докато тяхното присъствие в състава на Украйна може да бъде използвано като средство за въздействие върху вътрешната политика на Украйна. Но засега вероятността от такова договаряне е малка.

Що се отнася до ЕС, който достатъчно допринесе за кризата, то приоритетната му задача по всяка вероятност ще бъде да намери партньори за възстановяването на Украйна, или с други думи – да си поделят разходите. Европа осъзна, че без съдействието на Русия не може да се справи със задачата по възраждането на Украйна и след подписването на примирието европейците ще търсят начин за взаимодействие с Москва. Резултатът е неизвестен, защото в същото време ЕС говори за затягане на санкциите срещу Русия, което естествено не допринася за създаването на атмосфера на конструктивно доверие. Очевидно най-разрушителна ще бъде позицията на САЩ, които разглеждат кризата в Украйна предимно през призмата на собствените си стратегически интереси в Европа и ограничаването на Русия. 

Събитията от 2014 година нагледно доказват, че на територията на бившия СССР продължават да действат фундаменталните процеси, които ще засегнат и границите, и самосъзнанието на различните народи, и геополитическото разпределение на силите. Съдбата на Източна Украйна е детайл от една голяма и объркана картина на бъдещето, което можем само да гадаем.

"Российская газета". Всички права запазени.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"