Противоракетната отбрана ще навреди на Европа

Съдейки по всичко, иранският ядрен проблем отива в миналото, а ПРО в Европа остава. Още през април 2015 година говорителката на НАТО Оана Лунгеску заяви, че, на първо място, прогресът в преговорите по иранската ядрена програма няма да се отрази на плановете за разполагане на ПРО в Европа, а на второ – целта на създаването на ЕвроПРО е „противодействие срещу заплахите, свързани с разпространяването на балистични ракети“.

Защо все пак е нужна ПРО в Европа?

Новият мотив за разгръщането на ЕвроПРО за Москва изглежда малко по-убедително от иранския. Днес повечето потенциални ракетни заплахи за Европа идват от юг и от изток. За борба с предизвикателства от този род по-рационално от всичко друго e да се разполагат наземни елементи на ПРО в Гърция или Турция, но не в Полша и Румъния. А по южното направление още по-ефективно средство за противодействие ще бъде морската част на ПРО – кораби, оборудвани със системата „Иджис“ (Aegis).

За какво тогава са нужни противоракетни бази в страните от Централна и Източна Европа?

Не, не срещу Русия. Дори само заради факта, че руските ракети са твърде много и никаква система на ПРО не може да се справи с тях.

Ако не е срещу Русия, то все пак за какво са? Отговорът трябва да се търси не във военната, а в политическата плоскост. Става въпрос за мотивацията на източноевропейските членове на НАТО. За тях разполагането на елементи на ПРО е начин за задълбочаване на интеграцията им в рамките на евроатлантическите структури.Що се отнася до САЩ, то те имат поне три причини за разполагане на наземни елементи на ПРО в Източна Европа.

На първо място, борбата с ракетната заплаха може да стане нов начин за съхраняване на стратегическото присъствие на САЩ в Европа. На второ място, този начин нагледно показва, че те се грижат за сигурността на своите нови съюзници. На трето място, това е по-евтино, отколкото изграждането на пълноценна военна база и последващото ѝ обслужване.

Главният проблем се състои в това, че при това положение разполагането на ПРО в Европа ще устройва както САЩ, така и европейските членове на НАТО даже в случай че всички потенциални заплахи от балистични ракети бъдат отстранени. По същество: сегашното положение на нещата не устройва само една държава – Русия.

Какво следва?

След ядрената сделка с Иран нито един друг мотив за разполагане на ПРО в Европа няма да изглежда убедително. Нещата се усложняват и от това, че днес отношенията между САЩ и Русия се намират в най-ниската си точка от времената на Студената война. Вашингтон просто не може да реши да се откаже от плановете си за разполагане на ПРО в Европа. Това ще бъде възприето като отстъпка спрямо Москва и ще окаже сериозно деморализиращо въздействие върху съюзниците на САЩ в рамките на НАТО.

В такива условия всякакви преговори за ПРО ще са обречени на провал заради това, че страните имат коренно различно виждане по тази тема. Докато не бъде изработен общ подход за решаването на въпросите за ПРО, САЩ ще продължават да измислят нови причини за разполагането на тези системи, а Москва ще може само отново и отново да посочва тяхната несъстоятелност. 

Като резултат се създава потенциално опасна ситуация. По същество наземната инфраструктура на ПРО в Централна и Източна Европа няма отношение към гарантирането на сигурността, но създава трудности в отношенията с Русия, а в условията на търкания между Руската федерация и Запада всякакви „политически игри“ с използването на ПРО могат да доведат до още по-голямо напрежение.

"Российская газета". Всички права запазени.