Русия и САЩ не са готови да воюват за Арктика

Арктика – това е особен морски регион, който има фактически полузакрит  характер, а водите на Северния ледовит океан мият бреговете само на пет арктически държави. Много въпроси тук изискват регионално равнище на координация и не могат да бъдат решени, без да се имат предвид позициите на всичките страни членове на арктическата петорка. 

На Русия ѝ е изгодна активизацията на американската политика по отношение на Арктика, тъй като се появява още една сфера, в която Москва и Вашингтон могат плодотворно да си сътрудничат. Та нали на САЩ не достигат инфраструктурни и технологични възможности, за да реагират своевременно на възникващите общи предизвикателства и заплахи в Арктика.

В тази връзка на двете страни им е по-удобно съвместно да следят за осъществяването на тези или на онези видове стопанска дейност в региона, да си сътрудничат в областта на издирването и спасяването, на реагирането на разливи на нефт, на контрола на корабоплаването.

Затова звучат странно алармистките коментари на някои задгранични експерти, оценяващи изоставането на САЩ от Русия в областта на развитието на арктическия потенциал, като сериозно предизвикателство към Америка. Например възраждането на потенциала на военноморския флот на Русия се оценява като подготовка за въоръжен конфликт, макар то да става в много по-скромни мащаби, отколкото в годините на Съветския съюз.

Приготовленията на Русия в Арктика не са подготовка за борба с другите страни, а обективна необходимост да бъдем готови за нейното откриване, за активното ѝ усвояване, което става все по-вероятно според темповете на промяна на климата.

Днес ключови американски експерти и някои официални лица, занимаващи се с арктическата проблематика (например специалният представител на САЩ по въпросите на Арктика адмирал Роберт Пап и бившият посланик на САЩ в Русия Джеймс Колинс), разглеждат развитието на двустранното сътрудничество в Арктика като нов знак в отношенията на двете страни.

Необходимостта от коопериране между САЩ и Русия в Арктика се поставя на едно ниво със съвместните решения на такива проблеми като иранския, севернокорейския, борбата с международния тероризъм и задачата за неразпространението на ядрените оръжия.

Има надежда, че съвместното париране на тези или онези предизвикателства и заплахи в Арктика ще създаде предпоставки за нов дневен ред в руско-американското сътрудничество. Определени успехи по този път бяха достигнати още преди началото на конфликта в Украйна – например споразумението за формиране на международен режим на риболова в откритата част на Северния ледовит океан. Някои проекти – обсъждането на мерките по регулирането на корабоплаването в Беринговия проток – бяха инициирани съвсем неотдавна.

За съжаление, украинската криза повлия негативно на развитието на международното сътрудничество в Арктика: бяха замразени съвместните военноморски учения; не се състоя срещата на началниците на генералните щабове; даден е отбой на създаването на Форума за брегова охрана на арктическите държави. Забележително е това, че даже въоръженият конфликт в Южна Осетия през 2008 година не доведе до толкова сериозно влошаване на руско-американското взаимодействие в региона.

В тази връзка основното безпокойство се поражда не толкова от фантастичната заплаха от въоръжен конфликт, а от това до каква степен несъгласията между САЩ и Русия по други въпроси ще оказват деструктивно влияние на развитието на ситуацията в Арктика.

Павел Гудев – кандидат на историческите науки, старши научен сътрудник в Института по световна икономика и международни отношения (ИМИМО) „Е. М. Примаков“ към Руската академия на науките.

"Российская газета". Всички права запазени.