Функция за удобно извършване на престъпления

Пазарът на месинджъри е млад, но вече може да се похвали с внушителни цифри – 800 милиона ползватели на WhatsApp, 600 милиона на китайския QQ, 250 милиона на Viber. В приложенията за комуникация се появява всичко – игри, преса, магазини и даже превод на пари. Месинджърите са новите социални мрежи. Не е учудващо, че им обръщат внимание спецслужбите, терористите и революционерите.

Когато през 2011 година във Великобритания се случиха масовите безредици на расова и социална основа, в тяхното скоростно разпространение обвиняваха месинджърите, вградени в телефоните Blackberry.

Павел Дуров, създателят на месинджъра Telegram и на популярната руска социална мрежа ВКонтакте, неотдавна трябваше да се оправдава за неуспешните опити на ученици-терористи в Австралия и даже за бойците на „Ислямска държава“. Всички те координираха действията си именно чрез Telegram. 

Преглътна своя горчив залък и месинджърът FireChat, който може да работи без мобилен интернет, използвайки модули за свързване на множество мобилни устройства за обединяването им в мрежа. Когато по времето на продемократичните протести в Хонконг заради масовото струпване на хора на улицата престана да работи връзката, FireChat осигури координацията на действията. 

Оттогава правителствата на страните, в които съществува опасност от излизането на хората на улични протести, недолюбват този месинджър, който се използва на първо място за обикновено ежедневно общуване.

Премиерът на Великобритания Дейвид Камерън в дует с директора на ФБР Джеймс Коми едва ли не изиска месинджърите да снемат шифрирането си в името на неясните цели на националната сигурност. Впрочем всичко се ограничи с гръмки заявления, които между другото също бяха разкритикувани от Павел Дуров.

Не е така лесно да се отнеме правото на сигурно общуване. В случая с месинджърите спецслужбите са принудени да действат по-фокусирано, безсилни да осигурят масово проследяване.

Критиците на месинджърите обичат да прехвърлят вината върху недалновидните политици или върху некомпетентните специалисти по сигурността, а също и върху разработчиците на средства за комуникация. Но тук е важно да се проумее следното: месинджърите нямат специална функция за удобство при извършването на престъпления, някакъв си превключвател от типа на „Направи революция с едно кликване“. А ето – за причините, подбуждащи студентите да разбиват витрини в Лондон или радикалните ислямисти да пленяват нови жертви, тези критици често забравят.

В Русия също се предприемат опити да се регулира общуването в зашифрованите чатове. Бившият директор на Федералната служба по сигурност, а днес – секретар на Съвета по сигурност на Руската федерация Николай Патрушев още през август заяви, че руските чиновници не трябва да ползват популярните месинджъри за служебна кореспонденция. Мотивите? Страх от шпиони или от чуждестранни разузнавателни служби. Това, че при използването на подобни услуги от чиновниците общественият контрол е невъзможен, някак си го забравиха.

Но на руските чиновници им е рано да се вълнуват. Първо, алтернативата във вида на одобрена от държавата комуникационна платформа отсъства. Второ, да се отдели служебната кореспонденция от неформалното общуване в месинджърите, е проблематично. Тъкмо сега в Telegram могат да се открият федерални министри, сътрудници на администрацията на президента и други чиновници.

Впрочем тази инициатива вълнува, на първо място, обикновените руски потребители, които се опасяват, че тя ще се разпространи и върху тях. Наплашени от историите на Едуард Сноудън, от следене, от тоталните киберзаплахи, потребителите искат надеждно и сигурно общуване. Като се вземе предвид, че месинджърите решават този въпрос с технически, а не с политически средства, държавите нямат никакви шансове. Да се контролира нашето общуване не бива, и точка.

Авторът е интернет експерт, представител на „Опън Гардън“ (Open Garden, разработчик на месинджъра FireChat).

"Российская газета". Всички права запазени.