Общата заплаха

Този враг трябва да бъде разгромен със съвместни усилия, а всички останали разногласия, макар и временно, да бъдат оставени на втори или дори на трети план.

След признанието, че катастрофата с руския самолет А321 е терористичен акт, Владимир Путин получи вече и в очите на Запада правото да твърди, че „делото на руснаците в Сирия е справедливо“. Възмездието за гибелта на 224 пътници на А321 стана общонационално принципно дело. „Убийството на наши хора в Синай е сред най-кървавите престъпления по броя на жертвите. И ние няма да бършем сълзи от нашата душа и сърце. Това ще остане завинаги с нас. Но това няма да ни попречи да открием и да накажем престъпниците“, заяви Путин. Той се позова на член 51 от Устава на ООН, предвиждащ правото на една държава да се самоотбранява. За информация, която може да доведе до залавянето на терористите, Русия обяви безпрецедентна в историята си награда от $50 милиона. 

И макар, говорейки за терористите, Путин внимателно да използва думите „възмездие“ и „да накажем“, неговият говорител Дмитрий Песков бе по-откровен, заявявайки, че специалните служби са получили заповед „да унищожат“ участниците в организирането на терористичния акт. Иначе казано – без съд. Между другото, позоваването на член 51 и тонът на речта на президента и без друго накараха руското обществено мнение да възприеме „наказанието“ като действия в духа на израелските специални служби, които преди време издирваха по цял свят и унищожаваха без съдебни бюрократични протакания всички палестински терористи, съпричастни към залавянето и гибелта на израелски спортисти по време на Олимпиадата в Мюнхен през 1972 година.

Какви последици може да има официалното признание, направено от Москва, че става дума за терористично нападение? Едва ли това ще стане повод за незабавно спиране на въздушните връзки (както бе направено с Египет) и с други страни, където терористичната заплаха е голяма. Такива мисли вече изказаха някои депутати в руския парламент. На мен обаче ми се струва, че тази крайна мярка е за още по-опасна ескалация на терористичната заплаха. Засега Федералната агенция за въздушен транспорт на Русия (Росавиация) препоръчва да бъде повишено равнището на авиационната сигурност при полетите до 47 страни по света, включително до редица европейски страни и до САЩ.

А що се отнася до Сирия, то очакваното и по същество предизвестено от Путин увеличение на броя на ударите по терористите няма да доведе до операция по суша с участието на руски военни части в тази страна. Единен антитерористичен фронт засега също няма да се сформира. При все това координирането на действията на Москва със Запада след парижките терористични нападения и срещата на високо равнище на Г-20 в Турция, където тази тема бе обсъждана вече в новия контекст, без съмнение, ще се активизира. Очевидно отношенията между Русия и Запада в светлината на новите осъзнати заплахи днес са по-добри, отколкото бяха преди година.

Така Москва, а това става очевидно, ще нанася повече удари по позициите именно на „Ислямска държава“, но ще се въздържа от удари срещу силите, наричащи се „Свободна сирийска армия“, и възприемани от Запада като прословутата „умерена опозиция“. Москва обаче засега не успя да получи от Запада (преди всичко от САЩ) списъка на обектите, които контролират групировките, сочени на Запад като „умерени“, за да не ги бомбардират. Това, разбира се, е доказателство за ниското равнище на доверие между страните.

По-тясната координация обаче спрямо тези сили, които безспорно трябва да попаднат под ударите на двете страни, започва още сега. Фактът, че руските Въздушно-космически сили (ВКС) нанесоха удар по същинската „столица“ на „Ислямска държава“ в Сирия – град Ракка – веднага след споменатото по-горе изявление на Путин, е първото доказателство за това.

Що се отнася до наземната операция, то въпреки мнението на редица експерти, според които пълна победа над „Ислямска държава“ иначе не може да бъде постигната, а силите на Асад или кюрдите са недостатъчни за тази цел, нещата стоят доста по-сложно. И дори по-зловещо. „Ислямска държава“, която придава огромно значение на ранните ислямски сури в пропагандата си и в „идеологията“ си, в действителност жадува именно „решаваща и последна битка“ по суша със „силите на Рим“ – целия Запад, целия християнски свят.

Групировката иска битка, която според тези пророчества трябва да се състои близо до сирийския град Дабик (сега той се контролира от „Ислямска държава“). Това е в непосредствена близост до Ракка. Ако подобно тълкование на намеренията на „Ислямска държава“ е вярно, то и парижките атентати, и взривяването на руския самолет се своеобразно предизвикателство, „покана за битка“, отправена от фанатиците. 

Ако тя не получи отговор, ще последват нови „покани“. А това само потвърждава, че днес ние сме изправени пред най-сериозното предизвикателство към съвременната цивилизация, отправено от фанатиците и мракобесниците. И засега споровете за неща, които в дадения случай са дълбоко второстепенни, ни пречат да му отговорим.

Авторът е политолог  и член на Съвета по външна и отбранителна политика.

"Российская газета". Всички права запазени.