Руската операция в Сирия – надежда за едни, край на илюзиите за други

„Надявам се, че един ден на Сирия отново ще ѝ трябват архитекти“ 

„Намесата на Русия ни дава надежда. Разчитаме, че войната най-после ще бъде прекратена и ще се върнем по домовете си“, казва 25-годишният Амир Сулиман, жител на Алепо, „икономическата столица“ на Сирия, поделена от няколко години между сирийската армия и разни групировки, в това число „Ислямска държава“ и „Джебхат ан-Нусра“. 

Срещаме се с Амир на летището в Латакия, сред оглушителния рев на излитащите руски „сушки“ (самолетите Су), докато чака самолета на руското Министерство на извънредните ситуации, който ще го откара в Русия. 

„Майка ми е рускиня, а баща ми – сириец. Бунтовниците превзеха дома ни в Алепо и се наложи да бягаме в Латакия. Сега летя за Петербург, за да продължа обучението си за архитект в Петербургския държавен университет. Надявам се, че като завърша, войната в Сирия ще е свършила и ще има нужда от архитекти. Някой трябва да възстанови разрушеното“, казва Амир. 

Кога ще стане това и кога Амир ще може да се върне отново в родината си, засега никой не може да каже. Сраженията се водят само на 30 км северно от Латакия, където сирийската армия се опитва да си върне контрола върху границата с Турция, през която бунтовниците получават подкрепления и боеприпаси. 

В самата Латакия няма видими признаци за война, въпреки че през август 2011 г. и тук се стигна до улични боеве. Вечер местните се събират по кафенетата, а в почивните дни ходят по купони и дискотеки, вдигат сватби. Денем са на плаж. Жените ходят по бански, държат се свободно. Нормално е да са против идването на ислямистите, защото тогава ще им се наложи или да бягат зад граница или да надянат никаб. 

- Имаме много критики към Асад. Но всички те бледнеят пред опасността в лицето на ИДИЛ и „Джебхат ан-Нусра“. В годините на кризата сирийската опозиция така и не успя да предложи алтернатива на Башар, не видяхме „освободени“ или мирни райони, в които да е осигурила нормален живот на хората „без Асад“. Затова сирийският президент от политик със своите плюсове и минуси се превърна в символ на съпротивата срещу чуждестранните терористи, надошли тук от цял свят. Сега е важно да ги прогоним, а после ще строим нормален живот и ще критикуваме Асад – разсъждава учителят по история Кадир Уасуф. 

Латакия – град на контрастите 

Руските кореспонденти и военни в Латакия бързат да ни предупредят, че не е желателно да ходим в сунитските и палестинските квартали – там подкрепата за Башар Асад, и съответно одобрението за действията на руската авиация, е много по-слаба, отколкото сред алевитите. 

През август 2011 г. палестинските райони на Латакия се превръщат в арена на въоръжени антиправителствени изстъпления. За да потушат бунта, властите са принудени да прибегнат до обстрел на бунтовниците от канонерски лодки, разположени по крайбрежието на Латакия. Сега в града е доста по-спокойно – за събитията, разиграли се преди четири години, напомнят само укрепените военни постове около палестинските райони и следите от куршуми по фасадите на околните здания.  

От другата страна на контролно-пропускателните пунктове ни се открива една друга Латакия: прашни улици, бедни магазинчета, жени в хиджаби с цял рояк деца. 

„Обречени сме на бедност, повечето от нас не могат да разчитат на добра работа и висока заплата“, казва местен жител, който радушно ме кани в магазинчето си на чашка силно кафе с кардамон. Това бе и причината за протестите, обяснява палестинецът. „Разбира се, никой от тези, които излязоха по улиците, не е искал война – от безредиците се възползваха чуждестранни радикали, който дойдоха в Сирия уж да „помогнат на своите братя“, а всъщност преследваха лични цели. Но сега ни е страх, че ако Асад победи, ще се върне старото положение“, притеснява се той. 

Палестинците възприемат руската авиация като фактор, който е в състояние да преобърне хода на войната в полза на официален Дамаск. „Войната омръзна на всички. Икономиката и животът ни са напълно разрушени. Но какво ще стане след победата на Асад? Пак ли ще е същото? Дали Асад ще си направи някои изводи и ще промени политиката си? Това никой не знае“, разсъждава събеседникът ми. 

Обгорелият пачуърк 

Сирийското общество, което до войната изглеждаше мирно и благополучно, макар и небогато, днес е разделено. До 2011 г. се считаше за неприлично да питаш някой от местните към кое течение принадлежи – това беше строго личен въпрос. Днес пък представителите на различните вероизповедания внимават да не нагазват в „чужди“ територии, за да не си изпатят. 

И ако сред алавитското малцинство Башар Асад се ползва с категорична подкрепа, то сред останалите религиозни и етнически групи отношението не е така еднозначно. Картината допълнително се усложнява и от големия брой чужденци, придошли тук от цял свят (включително от Русия). Днешна Сирия прилича на пачуърк, чието „съшиване“ ще бъде много сложно. 

Различно е отношението и към руснаците. В Латакия ги възприемат като защитници. При среща с таксиджии, продавачи и келнери, всички повтарят на развален английски едни и същи фрази: „Thank you, Russia! Welcome to Syria! I love Abu-ali Putin! (Отец Али Путин – така местните наричат руския президент). 

От „другата страна“ – в териториите извън контрола на официален Дамаск, не спират обвиненията по адрес на руската и сирийска авиация заради бомбардировките над цивилни обекти, подкрепяни със снимки и видеозаписи. Лоялните към Башар Асад възприемат подобни новини като „заяждане“. Опозиционерите – като поредното доказателство за „престъпния характер на режима“. 

Всяка вечер в центъра на Латакия се чува силна стрелба във въздуха с куршуми и сигнални ракети. По този начин сирийските войници поздравяват колегите си от авиобазата „Квейрис“ в предградията на Алепо, които преживяха две години под обсадата на бунтовниците. Преди дни сирийската армия с подкрепата на руската авиация отблъсна ислямските бойци от позициите им и вдигна блокадата на авиобазата. Военните се върнаха в редиците на армията, но сраженията срещу терористите в околностите на Алепо продължават. Последният развой на събитията предизвиква умерен оптимизъм, поне сред онези, които остават лоялни на Башар Асад.

"Российская газета". Всички права запазени.