Промяна на парадигмата на летището в Хавана

Миналата седмица най-сетне бе потвърдено съобщението за предстояща среща между двамата най-влиятелни църковни водачи: тя ще се състои на 12 февруари на необичайно място, на летището в Хавана. Защо подобна среща бе невъзможна в продължение на 20 години и защо внезапно се случва сега? 

Началото на това дълго сближаване положи папа Йоан-Павел Втори, който искаше да подаде ръка на християнския Изток. Нему принадлежи известната максима, че „Църквата трябва да диша и с двата си дроба”. 

Впрочем целият проблем на Православната църква произтича тъкмо от този благосклонен поглед на полския Папа на Изток. През 90-те, когато падат атеистичните забрани на съветската държава, Църквата преживява невероятен подем, въпреки конкуренцията на легионите от чуждестранни мисионери. Римската католическа църква не е основният враг в тази конкурентна борба.

Но тя е в основата на многовековно историческо съперничество, което изправя едни срещу други католици и православни. Отбранителната позиция, в която се намира по онова време Руската църква, поражда силно обществено движение срещу икуменизма, което пък оказва натиск върху духовенството за ограничаване на връзките с неправославните църкви. 

С възстановяването на структурите на Витакана в Русия започват проблемите. Но най-голямата рана се оказва Украйна: западната ѝ, някога православна, част приема католицизма след присъединяването на страната към Полша през 1596 година. През 1946 г., по съветско време, Украинската гръко-католическа църква официално се връща под шапката на Московската патриаршия, но част от нея излиза в нелегалност.

След легализирането ѝ през 1989 г. настъпва период, който е много далеч от „духа на икуменизма”, а гръцките католици започват ожесточена битка за връщане на църковните имоти.

В светлината на тези събития Московската патриаршия отхвърля категоричено идеята за папска визита в Русия и предлага срещата да се състои в трета страна с настояването на нея да бъде решен украинският униатски въпрос. За Ватикана това е неприемливо, тъй като би означавало да предаде своите последователи в Украйна. 

Усилията за излизане от задъдената улица продължават. През 2006 г. във Виена се провежда конференция, съпредседателствана от Кирил, тогава още митрополит, и кардинал Пол Плюпар, която чертае новата пътна карта на двустранните отношения – общото признаване на традиционните християнски ценности на европейския континент, робуващ на светскостта.

Контактите по този въпрос се активизират, когато митрополит Кирил, дългогодишен „министър на външните работи” на руската църква, става Патриарх през 2009 г. Но дългоочакваната историческа среща отново се отлага, най-вече заради събитията в Украйна, които наливат масло в огъня на и бездруго сложната църковна политика в тази страна. 

Срещата в Куба представлява радикална промяна на парадигмата. Проблемите в Украйна остават все така нерешени, „отворена рана, която пречи за нормализирането на отношенията между двете църкви”, както заяви миналата седмица митрополит Иларион, отговарящ за международните отношения на Московската патриаршия. Но катастрофалното положение на християните в Бизкия Изток и в Северна и Централна Африка налага спешни мерки.

„В тази трагична ситуация трябва да оставим настрана вътрешните разногласия и да обединим усилията си за спасение на християните в тези райони, подложени на жестоки гонения”, заяви митрополитът. 

Изборът на място за срещата – летището в Хавана, далеч от терена на традиционата битка между двете църкви в Европа, цели да подчертае новия глобален дневен ред, който не търпи отлагане. Очевидно е, че теологическите спорове между двете църкви не могат да бъдат решени в рамките на два часа.

Отсега може да се предположи, че съвместната декларация, която двамата църковни водачи ще подпишат, няма да съдържа нищо за Украйна и ще се ограничи до най-общи възвания за мир. Въпреки това, срещата ще е наистина историческа, защото ще засвидетелства взаимното признаване на двете най-големи църкви в света, преживели период на вековни вражди и неразбирателства.

Андрей Золотов е водещ руски журналист и коментатор, един от основателите на дискусионния клуб „Валдай”.  

"Российская газета". Всички права запазени.