Мюнхенската реч на Дмитрий Медведев – вежливо предупреждение

Москва не иска да продължава конфронтацията със Запада. Това бе подчертано дори от факта, че руската делегация на конференцията в Мюнхен оглави вторият човек в Русия – премиерът Дмитрий Медведев.

От друга страна в речта на Медведев не прозвуча нищо, което би могло да се възприеме като стъпка към помирение със Запада под формата на отстъпка от Русия. По-скоро това бе потвърждение на вече изказаните позиции по основни въпроси: украинското урегулиране, отношенията с НАТО и ЕС, както и общите известни заплахи, а преди всичко тероризма.

Такъв диалог напомня по-скоро на позиционна риторична война, при която вече никой не настъпва по-нататък, но и не иска да отстъпва. А причината е, че условията на новия мир не са договорени и не са изпълнени. Ясно е само едно – вече няма да бъде, така както е било досега.

Нова студена война

Разговори за това, че нашите отношения или са затънали в нова „студена война“, или пък, че все още е възможно тя да бъде избегната, се чуват постоянно през последните две години. По думите на Медведев към „студена война“ са се плъзнали не отношенията със Запада като цяло, а с НАТО. При това ситуацията през последните месеци се е влошила по редица направления, появили са се редица нови предизвикателства и заплахи. Те изискват диалог и координация.

Думата „диалог“ с охота се произнася и на Запад. Без диалог с Русия, видите ли, няма да бъдат решени редица проблеми. Само че това си остават дежурни думи. Засега никой не се кани да отмени западните санкции срещу Москва, въпреки тяхната безполезност от гледна точка на опитите руският режим „да бъде изплашен“.

Звучат обичайните формулировки за възможността те да бъдат вдигнати, след като се изпълнят Минските споразумения. Лично аз и в това не вярвам: за удължаване на санкциите ще се намерят нови поводи. И вече всички разбират, че Минските споразумения в много отношения буксуват, защото Киев открито ги саботира, определяйки ги като „неизпълними“. И се чувства безнаказано в това свое поведение. Западът не му оказва особен натиск. Сякаш си казва: „Нека Путин сам се оправя“. Трудно такъв диалог може да се нарече „продуктивен“.

Заплахата Европа да изгуби идентичността си

Може би изглежда донякъде неочаквано, че в речта на Медведев беше включен абзац, в който той засегна европейските проблеми. Той посочи „заплахата Европа да изгуби идентичността си“. Преди всичко става дума за миграционната криза.

Вероятно много европейци няма да харесат упрека, че тази криза в голяма степен е резултат от „безуспешните опити образците на демокрацията да бъдат „присадени“ в неподготвена за тях среда, което доведе до разрушаване на цели държави“.

Само че за Москва, която отделя голямо внимание на миграционните проблеми в Европа в информационната си политика, днес е принципно важно да бъде потвърден този принцип на организация на международните отношения, който би изключил опитите за сваляне на неугодни режими чрез външна намеса. И това е едно от задължителните условия на Кремъл за възобновяването на по-широк диалог.

Възможно ли е взаимодействие?

Взаимодействието между Русия и Запада по отделни направления – уреждането на сирийската криза или борбата с тероризма в глобален мащаб се съчетава с „възпиране“ на Русия по други стратегически направления. А на това в Москва гледат като на главно препятствие по пътя на търсенето на компромиси по сякаш „частни случаи“ като Сирия.

И все пак в Мюнхен, отговаряйки на „приятелския жест“ на Медведев, генералният секретар на НАТО Столтенберг заяви, че има готовност отново да бъде свикано заседание на Съвета Русия – НАТО (неговата работа бе замразена след присъединяването на Крим).

Това обаче става, чак след като Москва показа способността си ефективно да прилага военна сила по сирийското направление, където войските на Асад успяха да постигнат забележими резултати с подкрепата на руската авиация.

Всичко пак се случва както в годините на „студената война“: всички много обичат да говорят за мира и сътрудничеството, но на практика пристъпват към диалог, само когато партньорът започне да бомбардира силно някого, а във въздуха се появява недвусмислената миризма на голяма война. А нека да отбележим, че в Русия Дмитрий Медведев далеч не е най-резкият оратор, който може открито да поставя въпроса за подобна заплаха.

"Российская газета". Всички права запазени.