Транстихоокеанското партньорство като споразумение срещу Китай?

Алексей Иорш
Водещ руски експерт разсъждава по въпроси, свързани с интеграцията в Азиатско-тихоокеанския регион по повод статия на Барак Обама за Транстихоокеанското партньорство (ТТП).

В колонка, публикувана от „Вашингтон Пост“ (The Washington Post), президентът на САЩ Барак Обама призова Конгреса възможно най-скоро да одобри споразумението за Транстихоокеанското партньорство. Той отбеляза, че подобна стъпка ще позволи на Вашингтон да диктува правилата на международната търговия.

„Светът се промени. Правилата се променят с него. САЩ, а не страни като Китай, трябва да ги пишат. Нека се възползваме от тази възможност, да приемем Транстихоокеанското партньорство и да гарантираме, че Америка не държи чантата, а държи писалката“. 

Обама пише, че основният търговски съперник на САЩ – Китай, също активно обсъжда правилата за търговия с останалите държави от Азиатско-тихоокеанския регион и евентуално многостранно споразумение под егидата на Пекин на теория може да „отнеме част от най-бързоразвиващите се пазари в света за наша сметка и така да изложи на риск американски работни места, фирми и стоки“.

В отговор китайското Външно министерство заяви, че правилата на международната търговия трябва да се определят от всички държави по света съвместно, а не да бъдат диктувани от една страна. Специално за „Коммерсантъ“ директорът на Руския център за изследване на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС) към Руската президентска академия за национално стопанство и публична администрация Наталия Стапран анализира колонката на Барак Обама.

Колонката на Барак Обама за Транстихоокеанското партньорство, публикувана във „Вашингтон Пост“, е неочакван пример за откровена и неприкрита агитация. Ясно е, че сега основната цел на американския президент е възможно най-бързо да убеди американския Конгрес да ратифицира този документ. А това означава, че той трябва да говори преди всичко за ползите, които документът би донесъл на американците.

И въпреки това, за да си спести срама, той би трябвало макар и мимоходом, да спомене, че документът би бил полезен и за останалите участници и би бил от полза за целия регион. В текста на статията обаче Азиатско-тихоокеанският регион е представен не като равноправен партньор на САЩ, а като безличен перспективен полигон за разкриване на американските възможности – и нищо повече. В текста няма и дума за интересите на партньорите по договора, макар че на международната арена Барак Обама непрекъснато говори, че изгода ще има за всички участници.

Китай е единствената страна, която е спомената в текста на колонката, освен самите САЩ.

Неприятно впечатление прави и неприкрито агресивната антикитайска риторика. Създава се странното усещане, че в САЩ не само в политиката, но и в икономиката единственият реален стимул за вътрешно сплотяване и приемане на важни решения е набелязването на конкретен противник.

„Превръщането на ТТП в споразумение против Китай го прави много по-непривлекателно“.


На работно вътрешно ниво това би могло да се оправдае, но от устата на един президент то звучи като официална външнополитическа стратегия и открито предизвикателство срещу Китай, който, между другото, до момента реагира на Транстихоокеанското партньорство доста сдържано и дипломатично.

Подобно превръщане на ТТП от споразумение „в името на всеобщото икономическо благополучие“ в споразумение „срещу Китай“ значително понижава външната му привлекателност. Още повече че след Китай в статията за първи път възниква още една линия на противопоставяне, която до момента американците не са обозначавали открито – споразумението за ТТП се противопоставя на споразумението за Регионално всеобхватно икономическо партньорство (РВИП – преговорен процес във формат АСЕАН+6, където Китай играе активна роля).

Противопоставянето на РВИП и ТТП е доста непредпазлив ход, тъй като това може да отблъсне азиатските страни, участващи и в двете споразумения – те гледат на тях като на взаимодопълващи се и не са готови да избират между САЩ и Китай. И в двете споразумения участват едновремнно 7 от 12 участници в ТТП и всички те смятат, че тези два договора се допълват взаимно.

Така, дори и този текст да вдъхнови американския Конгрес бързо да го ратифицира, той може да изиграе лоша шега на САЩ в отношенията им с външните партньори, а някои от точките в статията на американския президент могат да бъдат буквално използвани от противниците на ТТП в други държави като доказателство, че то прокарва изключително американски интереси. А това едва ли ще помогне на популярността на споразумението в останалите страни.

За да влезе в сила този договор, освен да бъде ратифициран вътрешно, на американците ще им е нужно той да бъде одобрен и от още няколко партньора, като общата им тежест трябва да надхвърля 85% от БВП на всички участници в ТТП. Статията на Барак Обама във „Вашингтон Пост“ едва ли ще увеличи ентусиазма на азиатските скептици.

Оригиналният текст на статията на сайта http://www.kommersant.ru/doc/2978851

"Российская газета". Всички права запазени.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"