Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Изминаха 36 години от последния военен преврат в Турция, който се проведе през 1980 година. Сега Ердоган предизвика друг преврат, който хвърли страната в хаос и подкопа авторитета му на международната арена. Защо военните решиха да се разбунтуват срещу турското ръководство?
Първо, има сериозен идеологически конфликт между армията, която традиционно се счита за гарант на светския характер на турската държава, и управляващата ислямистка власт. Дълго време изглеждаше, че президентът Ердоган, който провежда политика на постепенна, но безкомпромисна ислямизация има контрол, потиснал е съпротивата на генералите, принудил ги е да се примирят с отказването от светските принципи на Кемал Ататюрк, оттървал се е от „петата колона“ в средата на въоръжените сили, като е „очистил“ офицерите чрез серия от мащабни съдебни процеси. Оказа се, че не е точно така.
Второ, от гледна точка на много жители на Турция и значителна част от елита, президентът носи отговорност за дестабилизирането на вътрешнополитическата ситуация в страната. Обществото е разделено на две, както се свидетелства от масовите протести през 2013 година. Въпреки това, властите упорито отказват да слушат опонентите си и прилагат социалната политика само към своите избиратели, които представляват около половината от населението.
Трето, президентът Ердоган ефективно предизвика възобновяване на гражданската война в турски Кюрдистан. По мнението на много турски политици и самите кюрди неговите действия са довели до обостряне на военните действия и са зачеркнали градени с години усилия за установяване на мирен диалог. В резултат на това страната се озова в състояние на война, въпреки че само преди няколко години не е имало нито причини, нито условия за това.
Четвърто, в своята външна политика турското ръководство е успяло да съсипе отношенията с практически всички основни глобални и регионални играчи. Дипломатическите резултати от управлението на президента Ердоган са мрачни. Събитията в Сирия следват сценарий, който е абсолютно в разрез с това, на което разчиташе Анкара. В Египет протежето на Ердоган, ислямистът Мохамад Морси, беше свален.
Отношенията с ЕС са разрушени, както е видно от решението на Германия да признае арменския геноцид от 1915 г. и свръхемоционалната, граничеща с неприемлива, реакция на турския лидер по този повод. Практически Анкара няма шансове за присъединяване към ЕС в близко бъдеще, като се има предвид, че именно тази цел турското правителство прокламираше в продължение на десетилетия.
Кюрдският въпрос създаде сериозни напрежения със САЩ, докато сваленият руски бомбардировач предизвика безпрецедентна криза в отношенията с Москва, която доскоро се считаше за ключов партньор на Турция. В резултат на това Анкара, която навремето проповядваше принципа си за „нулеви проблеми със съседите“, е оставена на практика без никакви съюзници в региона, с изключение на Азербайджан може би.
Вероятно всички тези обстоятелства са предизвикали опонентите на президента на Турция да вземат решителни действия. Някои от военните може да са стигнали до извода, че е дошло времето да спасят страната от един човек, чиято политика е да я унищожава, което води до нейното разединение и евентуален разпад.
Оригиналният текст на статията на сайта http://kommersant.ru/doc/3041142
"Российская газета". Всички права запазени.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
