Без да подбира думи

По адрес на Русия във връзка с действията в Сирия, където тя подкрепя правителството на Асад в борбата против ислямистите, понякога Западът отправя такива обвинения, които страните не са си позволявали дори в годините на Студената война. Терминът "варварски бомбардировки" бе използван от съветското ръководство спрямо действията на САЩ във Виетнам, но тогава и в самата Америка те бяха подлагани на остра критика. А главното е, че така никой не е бръщолевил, девалвирайки до такава невиждана степен толкова знаков термин като "военни престъпления".

Резките враждебни изказвания в дипломацията станаха почти нещо обичайно. Дори сред тези, които уж са партньори, без кавички. Да кажем, че бившият президент на Франция Никола Саркози веднъж се пошегува с Ангела Меркел: той каза, че тя уж е на диета, а сама иска "втора порция сирене". Канцлерът на Германия на свой ред сравни Саркози с господин Бийн. Бившият италиански премиер Берлускони пък веднъж се препсува едва ли не с половината от лидерите на ЕС.

Сегашната световна "звезда" по резки оценки е президентът на Филипините Родриго Дутерте. Той ту нарича Барак Обама "кучи син", ту го праща в ада, а целия Евросъюз – по дяволите. И на римския папа не му се размина за това, че в деня на пристигането му в Манила имаше огромни задръствания. "Папа, – обърна се задочно към него Дутере, – кучи сине, омитай се у дома и повече не идвай".

Пресата веднага подхваща подобни "ругатни" на политиците, особено на тези, които се придържат към популисткия стил на управление. Това допринася за вдигането на рейтинга на популярността на лидерите, които са "решителни на думи", макар в същото време да може да бие по отношенията с други страни. Съвременната политика като цяло в много по-голяма степен, отколкото преди, се прави "за употреба на масмедиите". Такова "сцепление" между средствата за масова информация и политиката, когато отначало се създава определена митология, а след това и политиците, и пресата трудно могат да излязат от пределите ѝ, доведе неотдавна до това, че западните политически издания, следвайки водещата следа на политиката на "демонизиране на Путин", изведнъж, като по команда, излязоха едновременно с такива "изображения" на Путин на кориците си, които освен като оскърбителни, не могат да бъдат определени по друг начин. До такова равнище дори съветската пропаганда от времената на Студената война рядко е падала. И това не предизвиква никаква "реакция" сред политическата класа. Свобода на словото, както се казва. Само че такава "свобода" води до по-нататъшна деградация на отношенията. Между другото, самият Путин неотдавна рязко прикани водещ на руска телевизия, който с патос обеща да превърне САЩ в "радиоактивна пепел", да се спре.

Руско-американското скоростно влакче

Тенденцията към такова "опростяване" е световна. Политиците се стремят да говорят на език, който е разбираем за обикновения човек с еснафски възгледи, често опростявайки сложните проблеми до впечатляващи силни изрази, съобразени с вкуса на обикновения избирател. Ето че и руското външно министерство от неотдавна се отказа от "официозния" стил, който масовата публика не възприемаше, като превърна в свой рупор Мария Захарова, която умее да слага на външнополитическите послания популярна "опаковка". И трябва да се признае, че тя успява не лошо да поддържа темпото, наричайки със свои прости думи това, което е скрито зад йезуитските формулировки на политиката на "двойните стандарти". Главното тук е да не се прекалява и да не се пада до нивото на "домашна кавга".

В цял свят политиката се превръща в спектакъл за употреба на не много ориентираща се в нея публика с цел да се поддържа популярността на лидерите, които не са способни да виждат по-далеч от текущия електорален цикъл. Никой не мисли за дългосрочните последици. Как например новата администрация на САЩ, оглавявана от Хилари Клинтън, ако тя стане президент, ще разговаря с Путин след казаното по негов адрес в разгара на предизборната кампания? Как могат да се водят сериозни преговори, включително и по уреждането на сирийската криза, след като за партньор в лицето на Русия е казано, че тя е "варвар" и извършва "военни престъпления"? След като на равнището на френското външно министерство звучи призив руското ръководство да бъде изправено за това пред Международния съд в Хага? Не се ли правят прекалено много жертви в името на политическия пиар? Ако вожд на прокудена страна като КНДР се позволява хулигански изцепки, това е едно. Ако обаче такъв език на общуване възприемат държави, от които в много по-голяма степен зависи съдбата на света, то тук пътят до голямата война не е дълъг. Това би станало падение до средновековните нрави, когато заради оскърбени кралски амбиции често са започвали войни.

Разбира се, всяка война "стои добре" в телевизионните новини, вдигайки рейтинга. Само че самите зрители не искат да се окажат от другата страна на екрана.

Трябва ли Русия да се интегрира в западния свят?

"Российская газета". Всички права запазени.