Европа и Русия: знай приятеля си

Стана ясно, че "Джабхат Фатах ал-Шам" (известна по-рано като "Джабхат ан-Нусра") пое отговорност за убийството на посланик Карлов в писмо, публикувано в интернет.

По подобен начин "Ислямска държава" заяви, че нападателят в Берлин е действал от името на терористичната организация. В изявлението си групировката нарече шофьора на камиона-убиец "войник".

Тъй като ребрандираният фронт "Ан-Нусра" и "Ислямска държава" (Даеш) са близнаци, преследващи джихад срещу вероотстъпниците-шиити и западните наследници на Кръстоносците, те превърнаха предсказанието на Самюъл Хънтингтън за настъпването на "сблъсък на цивилизациите" в сбъдващо се пророчество.

В тази неортодоксална хибридна война, водена и чрез непроверявани потоци от нелегални мигранти от страни, където не се изповядва християнството, Германия и Русия са изправени пред един и същи враг.

За жалост и за сметка на привидно общата борба срещу "международния тероризъм", която толкова често се споменава в тържествени декларации, Европа се въздържа от обединяване на силите си с Русия с цел елиминиране на смъртоносната заплаха от фанатици, склонни да избиват хора.

Кой стои зад убийството на руския посланик в Турция: версии

Точка на раздвоение

Има плаха надежда, че сега нещата могат да се променят. Двойният удар от радикални бойци с корени в Близкия Изток може да обърне каруцата и да убеди политическите елити в Европа, че Старият континент е достигнал точката си на раздвоение.

Това разклоняване е страховито предизвикателство. Двете пътеки, от които Европа трябва да избира, са коренно противоположни. Едната е небрежно-блага политика спрямо непрекъснатото влошаване на обстановката в провалените и подивели държави от района на Близкия Изток и Северна Африка, която на свой ред неизбежно ще роди изблик на ислямистки бойци и потоци от бежанци, търсещи убежище в Европейския съюз.

Този път предполага и наивна вяра, че като по чудо Старият континент ще може да поеме над 1 млн. имигранти, които до момента не показват никакъв интерес да приемат стандартните правила на съвместно съществуване в мултиетническите общества.

Другата опция за Европа е да се справи директно с коренните причини за регионалния хаос. Независимо дали това ни харесва или не, тази опция е свързана с възхода на ислямисткия фундаментализъм. С разочарованието на милиони млади араби, афганистанци, либийци и други от неспособността на управляващата класа да осигури нормален жизнен стандарт. С невъзможността на местните режими да приемат модерността не само под формата на своите iPhone-и.

Ако Европа, и особено Германия, продължи да следва сегашната си тактика на ненамеса, новодошлите – твърди в религиозните си правила и домашни навици, ще подкопаят социалната сплотеност.

Решетников: Европейските колонии на САЩ започнаха борба за независимост

Неотдавна в руското интернет пространство се появи информация, че руска тийнейджърка, планирала да замине за Германия за коледните празници, била убедена от родителите си да избере Китай заради своята лична сигурност.

Новината резонира с изявлението на Фрауке Петри, лидера на партията "Алтернатива за Германия", че "Германия вече не е безопасна". Нещо повече – според нея нападението на коледния пазар в Берлин е "не само атака срещу нашата свобода и нашия начин на живот, но и срещу коледните ни традиции".

Не е лесно да приемем новите реалности

За Европа тръгването по втория път би означавало да приеме реалностите "на терен". По-специално политическите лидери на Европа ще трябва да се примирят с идеята за запазването, поне за известно време, на светския режим на Башар Асад в Сирия. Алтернативата най-вероятно би била средновековно управление на главорези, мечтаещи за Халифат.

Заравянето на главата в пясъка няма да помогне. Една проактивна европейска външна политика в затъналия в криза регион при всички положения ще наложи сътрудничество с водещите регионални сили – не само с Обединения фронт на сунитите, т.е. монархиите от Персийския залив, но и с Турция и Иран.

Подобна "ос" към Близкия Изток в името на "позитивна ангажираност" ще изисква и съобразяване с координационната роля на руската дипломация, подкрепена от нейните военни сили, разположени в Сирия и в източната част на Средиземно море.

Твърде много ли е това като очакване към ЕС, който продължава да поддържа своя натиск чрез "войната със санкциите" срещу Москва?

Как могат да бъдат решени основните противоречия между Русия и Запада?

Страх и смелост започват с една и съща буква

Неотдавна водещите фигури от управляващата партия в Германия се присъединиха към хора от критици, според които Москва или вече го е сторила, или възнамерява да хакне изборите за президент в страната, насрочени за септември 2017 година. Моля?!

Освен че поражда очевидно подозрение, че това е превантивна мярка да се оспори или дори поправи фиаското на изстрадалата Ангела Меркел през есента, твърденията силно приличат на трик, целящ да заблуди обществото и да отклони вниманието му от истинските опасности.

Няма ли да е много по-мъдро да се признае, че не неназованите, незаловени, но заподозрени руски хакери се "месят във вътрешната политика" на Германия, а ислямистките бунтовници?

Няма ли достатъчно доказателства, че религиозните фанатици, проникващи в Европа, както се твърди, с потока от мигранти, са сериозна заплаха за мира, стабилността или най-малко спокойствието и липсата на страх за бъдещето на нацията в сърцето на Европа?

Нека бъдем честни: подобно признание би наложило Берлин, а и не само той, да направи смела преоценка и да се откаже от предишния си залог на конфронтацията вместо диалог с Москва.

По всичко личи обаче, че поредицата от терористични нападения от "Джабхат Фатах ал-Шам", "Ислямска държава" и техните последователи (независимо под каква точно маска се представят) – като се започне от атаките в Париж през ноември 2015 г., които убиха 130 души, изпраща едно недвусмислено послание: време е да "знаеш врага си" – и да знаеш приятеля си!

ИД в Петербург и Москва: осуетиха терористични атаки по парижкия сценарий

"Российская газета". Всички права запазени.