Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Логото на НАТО.
EPA / Vostock-photoРуските победи са резултат от адекватни решения
В началото на 2014 година по време на ваканцията за Рождество, когато вече беше ясно, че противопоставянето със Запада се изостря още повече, препрочетох "Война и мир". Порази ме фразата, която по-рано съм пропуснал: "Сражението печели този, който твърдо е решил да го спечели". Тогава разбрах, че Русия ще реши и ще спечели.
След три години с удовлетворение мога да констатирам: обратът е факт. Изгубени бяха битките за Смоленск (на два пъти – през 1812-а и през 1941-а), при Аустерлиц; с огромен труд, но бяха спечели при Бородино, Сталинград и Курск. Те вече са зад гърба ни. Опасностите са много, все още е слаба икономическата база, прекалено бавно започнат реформите, борбата с корупцията и смяната на елита. Във външната политика обаче Русия устоя и побеждава практически по всички направления, качествено укрепи своите международни позиции. Помогнаха волята, обединението на мнозинството от народа и елита, блестящата дипломация, способността да се прави стратегическо предвиждане.
Започват да се създават условия за оформянето на нов, по-справедлив и траен световен ред.
На Русия започна отново да ѝ върви. Стабилизираха се на приемливо равнище цените на петрола. Провалят се една след друга силите във външния свят, които заложиха на нейното поражение, открито заявявайки, че стремежът им е да "разбият" нейната икономика, "да сменят режима" или да я накарат да промени политиката си чрез санкции, "изолация" или "стратегическо търпение".
Само че късмет имат силните, а руските победи до голяма степен са резултат от конкретни действия. Те са резултат от реалистична оценка на света и от адекватни решения.
Когато през втората половина на първото десетилетие на новия век грузинският конфликт и решението на НАТО да отвори пътя за членството на Украйна и Грузия, тръгнала по пътя на нарастващата дестабилизацията на Близкия Изток, и опитът за реванш на Запада, започнал да губи, направиха очевидно засилването на вероятността от нова мащабна война, бе започната ефективна военна реформа. Когато дойде време за пряко политическо противодействие, малцина бяха изпълнени с желание да вдигат залозите.
От провинцията на Европа към центъра на Евразия
Почти 20 години нашата страна балансираше на ръба на "Ваймарския синдром", на чувството за уязвимост и несправедливост, натрапено от политиката на Запада. Само че, за разлика от Германия през 30-те години на миналия век, тя не изпадна в него, прие политическа битка, устоя и става победител. Многообещаваща метаморфоза стана и с друга част на съзнанието на водещата част от руския управляващ елит и мнозинството от населението. През последните 300 години геостратегически и от културна гледна точка те усещаха себе си и страната си като периферна част от Европа. От 2011-2012-а рязко се активизира пренасочването на Русия към нарастващите икономически и политически пазари на Азия. То съвпадна и с изострянето на политическото и идейното противопоставяне с постмодернистична Европа, в голяма степен по същество забравила ценностните си корени. Започна да се разбира, че Евросъюзът е навлязъл във всеобхватна криза, която го прави слабо перспективен политически партньор. След като видя всичко това, Русия мисловно се превърна от провинция на Европа в център на надигащата се Евразия, в консервативна, но устремена в бъдещето глобална, атлантико-тихоокеанска държава, надявам се, без глобални задължения, освен поддържането на мира и гарантирането на коренните руски интереси.
Ключова държава в Близкия Изток
Засега успешна се оказа сирийската операция. Относително икономично стана възможно не само да се постигнат политически цели, включително и слагането на край на практиката "смяна на режимите". Чрез участие в реални бойни действия бе укрепена и съвсем нагледно демонстрирана новата мощ на въоръжените сили, а това засилва възпирането. Освен това, Русия успя да изтласка натрапеното противопоставяне в сфера, където тя е по-ефективна – на ума, волята и твърдата сила.
След многобройни опити да се даде начало на мирния процес със западните страни, това е факт с участието на най-важните регионални държави – Иран и Турция. А Русия още веднъж доказа, че тя е сериозна страна, което бе особено очевидно на фона люшканията на САЩ, отстъпките и извиването на ръце на европейците.
Засега успяхме да избегнем безнадеждно и дълбоко въвличане в конфликт, за което мечтаеха недоброжелателите.
Независимо как ще приключи сирийската гражданска война, а тя може да продължава безкрайно дълго, побеждавайки заедно със силите на законното правителство в Алепо, Русия утвърди ролята си на ключова регионална държава за Близкия Изток и на глобална държава. А без нея мнозинството от руския елит и от обществото, отровени от времето на Петър със сладката отрова на великодържавието, се чувстваха неуютно. Възстановен е и световният баланс, чието нарушаване след временното излизане на СССР от световната арена превърна НАТО от отбранителен съюз в агресор в Югославия, Ирак и Либия.
Най-изявеното направление на атаката или контраатакта на Запада, който е губещ от края на първото десетилетие на новия век, бе сферата на информацията, където той и досега държи ключови позиции. А както се смяташе "в меката сила" неговите позиции са печеливши: начинът на живот на относителното свободните и, главното, богати западни общества, се приемаше за по-привлекателен. Пропаганда срещу Русия от 2013 г. стана тотална: добри или просто коректни новини за Русия на практика не се излъчваха.
Само че и тук настъпи обрат. Русия започна да печели и то въпреки численото превъзходство на средствата за масова информация на опонентите. Неистините бяха толкова много, че цялата западна пропаганда започна да изглежда лъжлива.
Главна роля в обрата изиграха няколко обстоятелства. Твърдата и спокойна политика на Русия. Нейните лидери, за разлика от западните си колеги, не паднаха до равнището на ругатните. Русия предложи жизнеспособни и привлекателни принципи за мнозинството народи и страни: защита на националния суверенитет, свобода на политическия и културен избор, вкоренилите се в многохилядната история на човечеството нормални ценности в обществения и личен живот. Този комплекс от ценности се оказа немалка "мека сила".
Помогна и мощната консервативна реакция против натрапването на постмодернизма, ултралиберализма и глобализацията на самия Запад и в цели свят. Русия застана, за разлика от СССР, на "правилната страна на историята".
Информационният прелом от 2016 г. се изрази в това, че от информационно и политическо настъпление Западът премина в отбрана. Кампанията за всемогъщите "руски хакери", които са в състояние да взривят политически структури на Запада, показа неговата вътрешна слабост, която по-рано бе скрита.
Не бива да се отслабва военно-политическото възпиране
Сега главното е да не се поддадем на "замайването от успехите".
Още по-важно е да дадем старт на икономическия растеж и развитието, за да не изостанем за пореден път от започналата технологична революция. Икономическата слабост предизвиква външен натиск.
Във външнополитическата сфера стратегическият курс през близките години е достатъчно очевиден, поне за мен, и толкова, доколкото може да се планира в свят на главозамайващи промени.
Необходимо е да се продължи модернизацията на въоръжените сили, но с намаляване на разходите за нея. Владимир Путин вече именно това и заяви. Постигнатите успехи, убеден съм, изпратиха достатъчно сигнали към всички.
Военно-политическото възпиране не бива да се отслабва. Исторически изгубилите елити вече не могат да пращат самолетоносачи или да заплашват с "копчето". Провокации обаче ще има. Те са изпаднали в злобно отчаяние. Ще правят всичко възможно, за да попречат на руско-американската нормализация.
Необходимо е качествено развитие и укрепване на икономическата дипломация.
Започна процес на делиберализация и дори на частична деглобализация и политизация на световната икономика. Конкурентите постоянно обвиняват Русия в умело използване на икономическото оръжие. За съжаление, в значителна степен напразно.
Да се завие на Изток и да нормализират отношенията със САЩ
Сега за конструктивния дневен ред. Трябва да продължим с ускоряване на темпа нашия "завой към Изтока". Сега вече и с Япония, въвличайки Южна Корея и страните от АСЕАН (Асоциацията на страните от Югоизточна Азия).
И, разбира се, необходимо е да развиваме най-големите постижения от последните години – фактически стратегическия съюз с Китай. Особено като отчитаме неизбежността на опитите да ни "разделят", коeто е напълно рационално от гледна точка на новата американска администрация.
Конкуренцията със САЩ ще си остане. Може би дори ще се изостри, и дори ще стане опасна. Само че идването на новата администрация, която иска да се съсредоточи върху подема на самата Америка, отваря прозорец за възможността да се нормализират отношенията ни, да се градят на основата на интересите и балансите. Струва си да се възползваме от това.
Рационална би била водената от двете страни политика на унищожение на (забранената в Руската федерация) "Ислямска държава", подкрепата на съществуващите държави и режими. Всяко отслабване на държавността, особено в толкова уязвим регион, е доказано зло.
Струва си да се опитаме да се споразумеем с американците и за предотвратяването на ремилитаризацията на Европа, която и без това става все по-крехка заради задълбочаването на кризата на Евросъюза.
Най-сетне, необходимо е и да се намали остротата на военно-стратегическото противопоставяне. Не чрез контрапродуктивни или остарели преговори за разоръжаване, а чрез широк диалог на всички ядрени държави за укрепване и стабилизиране на ядреното възпиране. Време е, навярно, да се остави в миналото реакционният идеализъм на мечтанията за ядрено разоръжаване, да се разбере, че ядреното възпиране, въпреки всички негови опасности, е главното, спасило света от катастрофа в миналото и спасяващо го сега, в епохата на стремително бързите и опасни промени, на появата на нови предизвикателства и по-специално на киберзаплахите.
Какво да се прави с Европа и НАТО?
В близките години, след като увеличи източния си потенциал и стане пълноценна, насочена към бъдещето тихоокеанско-атлантическа държава, Русия трябва да започне да мисли и за "ремонт" на отношенията с Европа, развалени от алчността и липсата на разум у съседите.
Трудно е да си представим големи договорености с ЕС. Струва си обаче да се водят разговори за облекчаване и създаване на ново партньорство в Голяма Евразия, което трябва да включва и Европа. Целесъобразно е незабавно да се развиват отношенията с водещите страни, действайки по този начин за по-нататъшната изолация или самоизолация на силите от отминалата епоха.
Не си струва да се реанимират старите, провалили се формати на преговори, за които ще настояват партньорите, за тях те бяха удобни. Възобновяването на политическия диалог Русия – НАТО е грешка, която граничи с умиротворяване и легитимиране на агресора. Диалогът Русия – НАТО трябва да се преориентира на военно ниво – за предотвратяване на инциденти; с Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) – към координация в борбата срещу тероризма, киберзаплахите, незаконната миграция, защитата на външните граници, предотвратяването и урегулирането на кризите – на украинската и, както изглежда, на бъдещи вътрешноевропейски.
Украинската ситуация засега е безизходна. Струва си, продължавайки да настояваме за изпълнението на Минските споразумения в пълен обем, строейки обходни транспортни магистрали, да заложим на изпреварващо предоставяне на висока степен на автономия на Донецката народна република в границите на Украйна, а като следваща стъпка да се работи за формирането на неутрална, независима, дружеска към Русия Украйна или Украйни, ако Киев не успее да задържи контрола върху цялата територия на сегашната страна. Единственият начин тя да оцелее е да бъде превърната от субект на съперничество в мост и буфер.
Новият световен ред и "концертът на нациите"
Старият световен ред е разрушен. Трябва да се започне да се строи нов. Мисля, че той ще бъде меко двуполярен. Единият полюс ще е около САЩ, а другият – около Голяма Евразия, където ще бъде икономическият лидер Китай, но няма да има хегемон. Пекин ще се уравновесява от Москва, Делхи, Токио, Сеул, Техеран, Джакарта и Манила.
Нужен е обаче и орган на глобално управление за абсолютно новия свят, за поддържане на сигурността в него и избягването на глобални конфликти.
Съветът за сигурност на ООН е незаменим. Той обаче носи в себе си инерцията на отминалите времена.
Мисля, че рано или късно (друго, изглежда, няма) светът ще се върне към концепцията за "концерта на нациите". Отначало, ако стане, това ще е "голямата тройка" Русия – Китай – САЩ. След това към нея би трябвало да се присъединят Индия, Япония, може би, Бразилия и някоя от водещите европейски страни, ако ЕС се върне към координируема политика на суверенните държави, а не "единна", свеждаща го до политическа "нула".
* Доктор Сергей Караганов е декан на Факултета по световна политика и икономика на Националния изследователски университет "Висша школа по икономика", почетен председател на колегията на Съвета за външна и отбранителна политика при президента на Руската федерация.
Текстът на руски език на сайта https://rg.ru/2017/01/15/sergej-karaganov-vozobnovlenie-dialoga-rossiia-nato-oshibka.html
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
