Ще накара ли Тръмп Китай да сключи военен съюз с Русия?

За правилна оценка на възможното влияние на политиката на новия американски президент Доналд Тръмп върху китайското военно планиране е необходимо да се освободим от две важни заблуди.

Първата заблуда е, че в нападките си срещу Китай Тръмп е пълна противоположност на политиката на администрацията на Барак Обама. Това не е така. Решението за завой в Азия и комплексът от мерки, свързани с подготовката на евентуален конфликт с Китай, се очертаха при предишната администрация.

Именно тогава САЩ пристъпиха към засилване на военното си присъствие в Тихия океан и започнаха да укрепват съществуващата система на военни съюзи. А що се отнася до тенденцията към засилване на военното и военно-техническото сътрудничество с Тайван, то тя бе явно изразена още при президентството на Джордж Буш-младши.

Тръмп отхвърли ключова инициатива на Обама в сектора на икономическата дипломация в Азия – Транстихоокеанското партньорство, но той направи това по дълбоко вътрешно-политически причини. Споразумението предизвикваше ненавист сред избирателите му и те не биха простили на Тръмп опити то да бъде оставено в сила.

Търканията между САЩ и Китай ще се засилват

Във военно-политическите аспекти на политиката на САЩ в Тихия океан президентството на Доналд Тръмп не представлява смяна на курса, а водене на стария курс с много по-голяма решителност и последователност.

Напрежението в американско-китайските отношения вече се засилваше, а сега ще се засилва по-бързо. Заплахата от внезапна криза съществуваше и по-рано, сега тя стана по-значима. При все това, основните фактори, влиянието върху китайското военно и военно-политическо планиране и досега запазват силата си. Просто скоростта на вече започналите през последните години процеси, свързани с активизирането на китайската външна политика, с втвърдяването на политическата линия в конфликтни ситуации и т.н. може да се повиши.

Второ, необходимо е да се взема под внимание бавният темп на повечето военни програми. Сроковете на създаване на сложни и скъпоструващи системи оръжия нараснаха многократно и понякога могат да достигнат до 20 и повече години. Много от новите системи оръжия, за които Китай съобщава, че започват да се разполагат, например ракетата DF-41, започнаха да се разработват още в края на 80-те години на миналия век, тоест преди 30 години. Политическите промени в нашия свят стават по-бързо в сравнение с практическото въвеждане на военно-техническите иновации.

В резултат планирането трябва в значителна степен да отчита всевъзможни малко вероятни рисковани сценарии. И именно затова китайското военно планиране още от 90-те години в голяма степен се изграждаше около различни варианти на сблъсък със САЩ. Така в тази сфера ще става дума по-скоро за ускоряване на отдавна започнати програми, а не за смяна на жалоните.

Китай няма да се откаже от принципите си

Засилването на американския натиск върху Русия, станало през 2014-2016 г., доведе до значително активизиране на руско-китайското сътрудничество във военно-техническата сфера.

Мащабите на двустранното военно-техническо сътрудничество отново нараснаха и се доближиха до рекордните показатели от 90-те години и началото на първото десетилетие на този век (през 2016 г. доставки са за над $3 млрд.). Съвместните военни учения станаха още по-сложни и разнообразни.

Новият кръг на американски натиск върху Китай очевидно ще съдейства за засилването на заинтересоваността на Пекин от взаимодействие с Москва. По практическите аспекти на това взаимодействие обаче вече е направено много.

Провеждат се ежегодни големи учения с участието на сухопътните войски, ВВС и флота, не толкова мащабни компютъризирани учения на силите на противоракетната отбрана на театъра на бойните действия, многобройни съвместни тренировки на антитерористични и правоохранителни подразделения, обмяна на делегации и т.н.

Как Русия и Китай ще противодействат на американската ПРО в Южна Корея

По-нататъшно сериозно движение напред би било свързано с придаването на официален характер на вече постигнатото равнище на военни връзки чрез сключването на военно-политически съюз. Такъв съюз би създал условия за съвместни действия на двете страни в различни части на света и би поставил Китай под руския "ядрен чадър". Само че такава стъпка би изисквала да се преразгледат основополагащи принципи на външната политика и на Китай, и на Русия. В Китай, който от много години се придържа към отказ от военни съюзи по принцип, такъв завой е най-сложен, макар че по тази тема се водят дискусии.

Така, може да се предположи, че по-агресивната политика на администрацията на Тръмп ще доведе до известно ответно втвърдяване на политическата линия на КНР и увеличаване на инвестициите в отбраната и отбранителната промишленост.

Може да има и известно нарастване на броя и мащабите на съвместните военни учения с Русия, възможно е и разширяване на програмите за военно-техническото сътрудничество с цел да се ускори изпълнението на важни китайски военно-технически проекти. Засега няма признаци за готовност на Москва или Пекин да преразгледат основите на политиката си и да сключат съюз.

*Василий Кашин е старши научен сътрудник в московския Институт за далекоизточни изследвания и във Висшата школа по икономика. Изложените от него идеи са лични.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.