Чавес, близък съюзник на Русия, почина на 58 годишна възраст

На 5 март почина от рак един от най-ярките и противоречиви световни лидери – президентът на Венецуела, Уго Чавес, който беше начело на страната от 1999 година насам. Смъртта му бе обявена по националната телевизия от вицепрезидента Николас Мадуро. Според конституцията, президентските избори трябва да се проведат в следващите 30 дни

Чавес си отиде на 58 годишна възраст във военната болница на Каракас, където беше транспортиран в средата на февруари след двумесечна терапия в Куба. Той обяви публично за своето заболяване през юли 2011 година. По мнението на лекуващия го лекар Салвадор Наварете, от този момент му оставаха около две години живот. През октомври 2012 година Чавес спечели своите четвърти президентски избори, но заради болестта инагурацията му така и не се състоя, а идеята да се построи във Венецуела „социализма на XXI век“ не успя да се превърне в реалност.

Чавес ще остане в историята с амбициозните си опити да създаде мощна антиимпериалистическа коалиция в Латинска Америка. Той открито се противопостави на основния търговски партньор на страна си – Съединените щати, национализира нефтените активи на Exxon Mobil, ConocoPhillips и Chevron, а покрай това и банки, златни мини, електростанции и други. Веднъж Чавес нарече президента на САЩ Обама клоун, а неговия предшественик Буш – дявол. Изпълняващият длъжността президент на Венецуела петдесетгодишният Николас Мадуро, назначен от Чавес за негов приемник, преди да отиде на лечение в Хавана, се смята за още по-антиамерикански настроен от своя патрон продължител на неговата линия. Ако той победи на предстоящите президентски избори, Москва напълно ще може да разчита на запазване на топлите отношения с Каракас.

През октомври 2012 година Чавес спечели своите четвърти президентски избори, но заради болестта инагурацията му така и не се състоя.

Верен поддръжник на Чавес, още от началото на 90-те години Мадуро изминава пътя от шофьор на автобус и профсъюзен деятел на работниците от метрото до министър на външните работи и вицепрезидент на страната.

Политическата кариера на самия Чавес започва с неуспешен опит за военен преврат през 1992 година, предизвикан от недоволството от икономическата политика на тогавашното ръководство на страната. Когато излиза на свобода след две години, прекарани в затвора, подполковник Чавес основава социалдемократическото движение „Пета република“. Четири години по-късно за първи път печели президентските избори.

През 2002 година Чавес устоява на опит за преврат, а през 2004 на референдум за отзоваването на президента. През 2005 година провъзгласява курс към строителството на „социализма на XXI век“.

В средата на същото десетилетие той пристъпва към формирането на антиимпериалистически фронт, като обявява „оста на доброто“ със своите най-близки съюзници: Куба и Боливия.

По това време започва и активното сближаване между Каракас и Москва, най-вече във военно-техническата сфера. Този процес се ускорява, след като Съединените щати отказват да доставят въоръжение и резервни части на Венецуела.

„Венецуела отвори вратите на Русия в Латинска Америка посредством мащабни поръчки на руско въоръжение, чрез участие на руски компании в добива на нефт и газ, както и в различни други проекти“, казва заместник директорът на Института за Латинска Америка на Руската академия на науките Владимир Сударев.

„Що се отнася до военно-техническата област, тук вече е достигнат таванът. Венецуела няма нужда от повече въоръжение. А и Русия не е длъжна да бъде вече толкова заинтересована в тази връзка, за да не бъде обвинена, че подклажда надпреварата във въоръжаването в Латинска Америка“, смята Сударев.

За периода 2005-2007 година Каракас закупува 24 изтребителя Су-30 МК2, повече от 50 хеликоптера Ми-17В, Ми-35М, Ми-26Т, 12 зенитно-ракетни системи Тор-М1, а също така 100 хиляди автомата „Калашников“. Поръчките на Венецуела в началото на 2012 година се оценяват на 6-7 милиарда долара (без да се включва даденият на Каракас кредит в размер на 4 млрд. долара за развитие на военно-техническото сътрудничество).

Още една важна сфера на сътрудничеството с Русия е енергетиката. През 2010 година държавната нефтена компания на Венецуела (PDVSA) и „Националният нефтен консорциум“, основан от петата най-голяма руска нефтена компания, подписаха договор за разработката на находището Хунин-6, разположено в пояса на най-голямото в света струпване на нефт и битум, което се намира в басейна на река Ориноко. Добивът на нефт започна през септември 2012 година.

„Роснефт“ предвижда след две години да започне експлоатацията на Карабобо-2 в същия район. Обемът на добива от всяко находище стига до 450 хиляди барела на денонощие. „Интер РАО“ обяви плановете си за строителството във Венецуела на отоплителни централи с нефтен кокс с мощност от 300 мегавата.

„Именно Чавес взе тези важни решения, именно той създаде благоприятната среда за руските енергетици, промишленици“, казва Владимир Сударев.

В интерес на опозицията може да се окаже влошаващата се икономическа ситуация. Инфлацията за цялата 2012 година достигна 21%. Това е седмо място в света след Беларус, Сирия, Судан, Аржентина, Иран и Етиопия. В началото на февруари венецуелското правителство обезцени боливара с 32%, от 4.3 на 6.3 за един американски долар. „Това удря, преди всичко, по джоба на ниските социални слоеве, а именно те съставляват социалната база на Чавес“, казва Сударев.

„След смъртта на Чавес в 30 дневен срок трябва да се проведат предсрочни президентски избори. В сегашния момент най-вероятният победител е Николас Мадуро. Опозицията независимо от факта, че през октомври показа своите мускули (Каприлес събра около 45% от гласовете срещу 54.5% за Чавес), в момента е разединена, няма единна кандидатура, докато поддръжниците на Чавес напълно контролират информационното пространство“, отбелязва експертът.

Ако на власт дойде опозицията, може да изчезне благоприятната среда за руските компании, която до голяма степен се формираше от Чавес. „Но това абсолютно не значи, че ще бъдат скъсани всички договори, и нашите компании ще бъдат изгонени от страната: те уважават международното право. Възможно е някои договори да бъдат замразени, но не мисля, че ще има излизане на Русия от Венецуела, защото самата опозиция не е заинтересована от това“, заключава Сударев.

"Российская газета". Всички права запазени.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"