Евроинтеграция или Митнически съюз – сложен избор пред Украйна

По време на официалната размяна на коментари пред обективите на камерите в разговора между двамата президенти се вклини един руски кореспондент, който попита Путин, дали по време на преговорите е ставало дума за присъединяването на Украйна към Митническия съюз (МС).

В отговора на въпроса руският президент отбеляза, че „в случай на присъединяване на Украйна към Митническия съюз, ръстът на БВП на Украйна ще се увеличи от 1.5 до 6.5% в зависимост от степента на интеграция“.

Първоначално посещението на украинския президент в Русия беше предвидено за миналия декември. Основната тема на разговорите трябваше да стане присъединяването на Украйна към МС. В последния момент украинската страна отмени визитата, като се оправда, че Янукович се нуждае от допълнително време за подготовка.

Според слуховете, през декември Москва е поставила ребром въпроса на Киев и е предложила да се пристъпи към подписването на документ за началото на приемането на Украйна в Митническия съюз.

Както отбелязват наблюдателите, Киев не може да остане извън борда на съюза, но и не иска да влиза в него, защото по този начин няма да види така желаната евроинтеграция.

По време на посещението си в Русия на 4 март Янукович, очевидно, се е опитал да убеди Путин, че Киев няма нищо против този интеграционен проект, но не може да го направи при условията на Москва.

В навечерието на своята визита Янукович няколко пъти каза, че Украйна може да влезе в Митническия съюз със статут на наблюдател или да се намери такъв модел на сътрудничество, който да не пречи на евроинтеграцията на страната.

По неговите думи, през 2012 година стокооборотът между Украйна и Митническия съюз е възлизал на 63 милиарда долара, а със страните от ЕС е бил около 50 милиарда долара.

„Там (в МС – бел.ред.) са нашите национални интереси, там са нашите икономически интереси, и нямаме право да губим каквото и да е там. Ние не сме такива, каквито казват, жестоки и богати, за да можем да си позволим да пренебрегнем това сътрудничество“, заяви Янукович.

За Русия също е изгодно приемането на Украйна в МС. Благодарение на това, тя би получила по-лесен достъп до украинската система за транспорт на газ за Европа. Газопреносната система на Украйна е втората в Европа и една от най-големите в световен мащаб. През украинските тръби минава руският газ за 18 европейски страни.

Обаче МС и ЕС са две взаимоизключващи се понятия за Украйна. Както заяви президентът на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу на среща с Янукович през февруари в Брюксел, на Украйна ще се наложи да направи избор, защото „една страна не може да бъде едновременно член на МС и да има дълбока и всеобхватна зона на свободна търговия с Европейския съюз“.

Киев разчита да подпише споразумение за асоцииране с ЕС на срещата Източно партньорство през ноември тази година.

Експертите, обаче, се отнасят скептично към това. В края на миналата година германският канцлер Ангела Меркел обяви, че в настоящия момент Европейският съюз не е в състояние да приема нови членове, а в бъдеще проверката на страните-кандидатки за членство по отношение на икономическото им развитие ще стане по-щателна.

„В края на краищата, на Украйна ще се наложи да се присъедини към Митническия съюз, но вече в по-слаба позиция и при тези условия, които поиска Москва“, каза пред RBTH Сергей Марков, руски политолог, директор на Руския икономически университет „Плеханов“.

В тази връзка перспективата на присъединяването на Украйна към МС става по-вероятна. Обаче украинският политолог, ръководител на Центъра за приложни политически изследвания „Пента“ Владимир Фесенко отбелязва, че „днес украинската страна не е готова да влезе в МС“. Според него, Киев няма да води преговори с Москва по същество, дотогава, докато не стане окончателно ясно, че споразумението с Европейския съюз няма да бъде подписано. Последното, по думите му, може да се разбере през юни-октомври.

"Российская газета". Всички права запазени.