Русия и Китай: почти съюз

Независимо от големия списък със споразумения в икономическата сфера, посещението на председателя на Китайската народна република (КНР) Си Цзинпин в Русия носи, на първо място, политически характер

След своето встъпване в длъжност, през лятото на миналата година, руският президент Владимир Путин първо посети Пекин. От своя страна Си Цзинпин, след като зае поста председател на КНР, веднага отиде в Москва.

Взаимното признание за първостепенната важност на двустранните отношения е налице. За това свидетелства следният пасаж от съвместното изявление в резултат на проведените на 22-24 март в Москва преговори: „Страните решително ще се подкрепят по въпроси, засягащи ключовите им интереси, в това число относно обезпечение на суверенитета, териториалната цялост и сигурността“.

Като разви това положение, китайският лидер заяви в своето изказване през студенти от Московския държавен институт по международни отношения: „Китай и Русия задълбочават стратегическото си взаимодействие на международната сцена“.

Очевидно Пекин е сериозно обезпокоен от това, че Вашингтон, като реализира доктриналните си изявление отпреди година, пристъпи към укрепване на своята групировка в Азиатско-тихоокеанския регион.

„Завръщането“ на Съединените щати в Тихоокеанския регион съвпадна с рязко изостряне на териториалните спорове между Китай и Япония, Филипините, Виетнам, Бруней и закономерната активизация на обсъждането на китайската заплаха. Не само военната, но и икономическата, ресурсната, екологичната. При тези условия е необходим, ако не съюзник, то партньор и единомишленик – и това обективно е Русия.

Русия също има военно-стратегически интерес от укрепване на връзката си с Китай. Преди всичко, в областта на противоракетната отбрана. В резултат на срещата на Си Цзинпин с руския министър на отбраната Сергей Шойгу „бяха отбелязани общите опасения по въпроса за противоракетната отбрана“ и „увереността, че е необходимо разговорът по този проблем да продължи“, съобщи пред журналисти заместник министърът на отбраната Анатолий Антонов.

При откриването на преговорите в Кремъл Путин подчерта, че за запазване на динамиката на стратегическото партньорство е „необходимо да се концентрират усилия върху най-важните направления“. „Едно от тях, което пряко отговаря на жизнените интереси на нашите граждани, е развитието на икономическите връзки“, - каза той.

Китай е най-големият търговски партньор на Русия. През 2012 година делът на КНР в руската външна търговия е 10.5%, а обемът на преките китайски инвестиции в руската икономика нараства повече от 1.5 пъти и е на стойност 4.4 млрд. долара, а руските инвестиции в Китай са повече от 1 милиард долара. В плановете на двете страни е към 2015 година да се мине границата от 100 млрд. долара в общия стокооборот, а към 2020 той да достигне цифрата от 150 млрд. долара.

Москва ясно предлага да се съблюдава балансът между политическите отношения в света и икономическите връзки в двустранните отношения.

Тези цели ще бъдат достигнати и заради повече от 30 споразумения в различни сфери, подписани по време на визитата на китайския лидер в Москва. Първо беше подписан меморандум за увеличаване на инвестиции в инфраструктурни проекти в Далечния Изток. Сред най-важните са споразумението за увеличение на доставките на руски въглеводород за Китай и строителството на нови разклонения на тръбопроводите по южното направление.

По време на срещата беше подписан и дългоочакваният меморандум за доставките на газ към Китай. Преговорите вървяха изключително трудно в продължение на 10 години, поради това, че страните не можеха да се споразумеят за формулата за определяне на цената на газа. 

„Подписаният документ поставя основата на 30 годишен договор за доставка на газ от Русия за Китай“, - подчерта шефът на Газпром Алексей Милер.

Накрая, Китай и Русия подписаха споразумение за доставка на 24 руски изтребителя Су-35 и съвместно строителство за Китай на 4 дизелови подводници клас „Лада“, съобщи по време на срещата централната китайска телевизия.

„Това е първата за последните 10 години сериозна покупка от страна на Китай на важни руски оръжейни системи“, - се отбелязва в съобщението.

И военно-техническото сътрудничество, и търговията с въглеводород, и инвестициите в Сибир на практика са политически проекти. И не толкова поради тяхната мащабност. Създава се, по-точно укрепва се, „предпазната мрежа“ за политическо сътрудничество, която отсъства например при руско-американските отношения.

За Русия обаче формалният съюз с КНР не е приоритетен. Работата дори не е в това, че Москва се опасява от реакции от чужбина. Москва, както се вижда от утвърдената преди месец Външнополитическа концепция на Русия, е уверена: същността на международните процеси е свързана с полицентричността на международната система.

Тук няма място за двустранни съюзи и „осите“ на ХХ век. Изисква се колективно лидерство на водещите световни държави. А това, преди всичко, е свързано с дейността на такива неформални структури без устав и постоянни органи като: Г-20, БРИКС, Г-8 и други.

Достатъчно символично беше, че след като завършиха преговорите в Москва, лидерите на Русия и Китай се отправиха към срещата на БРИКС в ЮАР – в различни самолети.

"Российская газета". Всички права запазени.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"