Ще се развива политическата конкуренция

Депутатите отедномандатните райони севръщат в Думата

Законопроектът на президента за провеждането на смесени избори за Държавната дума връща основните положения на предишната избирателна  система в Русия: партийни списъци с 5% праг за влизане и едномандатни избирателни райони с независими кандидати. Тази избирателна система действаше около 15 години, но бе отменена с реформата от 2007 година. Очаква се новият закон да бъде приложен за първи път по време на изборите през 2016 г., тъй като избирателните райони ще бъдат определени едва през 2015 година.

Приетият на първо четене от долната камара на Думата законопроект определя избирането на 225 депутати от партийните списъци с 5-процентния праг за влизане и на 225– от едно мандатните мажоритарни избирателни райони. Кандидатите от тези едномандатни райони могат както да бъдат издигани от партии, така и да бъдат независими.

Партиите, както и в момента, ще могат да включват в избирателните си списъци безпартийни кандидати (те могат да бъдат до половината отсписъка). Но, както и порано,новият законопроект не раз-решава формирането на изборни коалиции, които бяха забранени през 2005 г.

Партийните списъци, как тои по-рано, ще включват една незадължителна федерална част (до десет кандидати) и няколко регионални групи. Тъйкато броят на депутатите, избрани по партийните списъци,се намалява двойно (от 450 на 225) – то два пъти е намален и допустимият размер на списъка (той трябва да включва от 200 до 300 кандидати, при сега установена граница „не повече от 600”) и минимален брой регионални групи (сега те са не по-малко от 70, а ще станат не по-малко от 35).

Границите на едномандатните райони ще се утвърждават на всеки 10 години. Първата схема на едномандатните райони трябва да бъде публикувана в пресата до 5 декември 2015 година. Образуването на тези райони става въз основа на единната норма за представителство според избирателите, което осигурява приблизително равенство на районите според броя на избирателите.

В съпровождащите законопроекта документи е отбелязано, че поредните избори за Държавна дума трябва да бъдат през декември 2016 година, поради което във федералния бюджет за тази година трябва да бъдат предвидени средства за провеждането им. Според предварителните разчети на ЦИК за това ще санужни 14,3 млрд. рубли.

“Единна Русия”: това е сериознопредизвикателство

Ръководството на управляващата партия „Единна Русия”предполага, че въ веждането на смесената система за избиране на Думата ще бъде сериозно изпитание за депутатите, тъй като по-голямата част от сегашните парламентаристи нямат опит за работа в едномандатни райони.

Според депутата от „Единна Русия” Игор Игошин връщането към едномандатното представителство има сериозни преимущества. „В едномандатния район всички те познават. Съответно и степента на отговорност е съвсем друга. Това те кара да се мобилизираш, да се стегнеш”, поясни той. „На някои от сегашните депутати, които не са минали през подобна школа, със сигурност ще им бъде тежко.. Още повече че към свикването на Думата, според моите изчисления, са останали само около 80 депутати, които имат опит от времето на едномандатните избори”.

ЛДПР и КПРФ са за пропорционалната система

Либерално-демократическата партия и Комунистическата партия се обявиха против вне-сената редакция на законопроекта. Либерал-демократите имат намерение по време на второто четене да внесат поправка, която цели запазването на пропорционалната система.

„Ще опитаме да убедим в правотата си колегите и да оставим партийните списъци. Това ще бъде правилно, защо то едномандатните райони ще доведат до приток от регионите на хора, които ще искат да вкарат регионалните елити и е ясно, че те ще направят всичко, за да могат тези хора да влязат” – каза първият зам.-председател на фракцият на ЛДПР Владимир Овсяников. Според ръководителя на висшия съвет на ЛДПР, зам.-пред-седателя на Думата Игор Лебедев, въвеждането насмесената система е завръщане в миналото, крачка назад. Лебедев подчерта, че „управляващата партия се стремида запази мнозинството си в парламента и въвеждането насмесената система е единственият начин да се направитова”.

Същото мнение се изказва и от КПРФ, която смятат, че едномандатните депутати са изгодни само за „Единна Русия”. Ние не поддържаме закона стази концепция. Би могла да бъде предложена друга концепция за смесена система… Недостатъкът на тази законодателна инициатива е в силното увеличаване на парите, на размера на избирателните фондове. Това значи, че който има повече пари, той ще победи в дадения район… и управляващата партия ще се въз ползва оттова ”, каза секретарят на ЦК на КПРФ, депутатът Сергей Обухов.

Според законопроекта из-борните разходи за политическите партии се запазват на досегашното ниво: 700 млн. рубли за цялата партия и от 15до 55 млн. – за нейните регионални структури – в зависимост от броя на населението втози регион. Предизборният фонд на кандидат не може да надвишава 15 млн. рубли.

“Справедлива Русия” е за свалянето на прага завлизане в парламента

Зам.- председателят на парламента от „Справедлива Русия” Николай Левичов заяви, че есерите ще подготвят поправка, която цели намаляването на прага за влизане в парламента до 3%. „Нашата фракция по принцип подкрепи законопроекта на първо четене. Въпреки това на второ четене ще се борим дасе изменят редица конкретни положения в него”, каза той.

Лидерът на партията Сергей Миронов обясни, че есерите подкрепят връщането на смесената система, тъй като законите се пишат за десетки истотици години напред, а не в угода на конюнктурните интереси на управляващата партия, която, според него, след известно време може и да престане да съществува.

Извънпарламентарните партии съжаляват за забраната напред изборните блокове

Извънпарламентарните партии съжеляват, че се запазва забраната за образуване на коалиции и отбелязват, че едномандатните депутати са удобни само за „Единна Русия”. „Ние се отнасяме поло-жително към този законопроект. Винаги сме били за това в Думата да има едномандатни депутати” – каза пред РИА „Новости“ зам.-председателката на „Патриотите на Русия” Надежда Корнеева. Лидерът на „Гражданската платформа” Михаил Прохоров също каза, че подкрепя тази инициатива, макар че тя е в полза на „Единна Русия”. „Тази система е по-демократична” – поясни той.

Сергей Митрохин, лидерът на „Яблоко”, е съгласен, че за двръщането към смесената система и запазването на забраната за коалициите стоят „интересите на управляващата партия, която иска да запази приоритета си в парламента“. В коментара си за онова положение в законопроекта, което задължава независимите кандидати да наберат подписи от 0,5% от избирателите в дадения район, той предлага кандидатите да избират между събирането на подписи и внасянето на паричен залог.

Експертите: усилване наполитическата конкуренция

Законопроектът за смесената система беше оценен различно от политолозите, които отбелязаха, че, от една страна той ще повиши ефективността на партиите и ще стимулира конкуренцията между тях, а отдруга, че явлението едномандатност е изгодно за „Единна Русия” и за предприемачите.

Според генералния директор на Центъра за политическа информация Алексей Мухин законопроектът е насочен към либерализация на политическата ситуация и към подкрепа на новите партии. Той счита, че това е важен момент, който трябва да стимулира политическата конкуренция.

Политологът Олег Матвейчев, се надява, че законопроектът ще засили политическата конкуренция и ще даде възможност на опозицията не само да демонстрира своето недоволство, но и да се пре-бори за властта. „Онези, които излизаха да протестират, сега ще получат легалната възможност да се кандидатират в някой едномандатен район”, казва той. Политологът Павел Святенков смята, че тази смесена система е изгодна и за предприемачите и бизнесмените от средна ръка, които ще получат възможност чрез едномандатните избирателни райони да влязат в Думата.

Предишният опит

Паралелно с внасянето на документа за смесените избори Кремъл оттегли законопроекта за избирателна реформа, който беше внесен през февруари 2012 г. от Дмитрий Медведев. В тази инициатива се съвместяваха изборите попропорционалната система с привързването на депутатите към отделните региони. Предлагаше се да бъдат избрани 450 депутати от 225 „териториални единици”.

Партийният списък трябваше да бъде разделен на регионални групи (по една за всяка териториална единица), а общата федерална част от този списък да бъде отменена. Партията тогава би имала право да създава регионални групи във всяка една териториална единица, като включва в тях минимум по четири кандидати. В целия списък трябваше да има не по-малко от 100 души.

"Российская газета". Всички права запазени.