Вече няма да има нужда от разрешението на чуждестранния родител

Когато в началото на 90-те години се сгромоляса „желязната завеса“, едно от последствията беше стремителният ръст на броя бракове между руснаци и граждани на чужди страни. Основно, разбира се, ставаше дума за рускини. Именно те се оказаха и по-мобилни, а най-важното доста по-търсени на международния пазар на женихи и невести.

Същевременно, вероятно, всяка втора руска девойка или жена мечтаеше там, в благоденстващия Запад, обезателно да срещне своя принц на бял кон, по-точно на „Мерцедес“. Който ще я заведе, ако не в родовия си замък, то поне във вила с изглед към морето.

Романтичните илюзии, що се отнася до принцовете, достатъчно бързо се изпариха. Така че на мнозинството новоизлюпени „пепеляшки“ се наложи да се задоволяват със скромен водопроводчик или автомонтьор. Но това, както се казва, са детайли.

Основните проблеми започнаха по-късно: когато в такива бракове започнаха да се раждат деца. И ето че майките, неочаквано за себе си, откриха, че техните права над децата им са значително ограничени. При това, колкото и да е странно, заради законодателството в собствената страна. Работата се състои в това, че в началото на 90-те години в Русия е приет закон, съгласно който да се даде руско гражданство на дете от смесен брак между рускиня и чужденец може единствено със съгласието на последния.

Нищо подобно няма в законодателството на нито една от развитите страни по света, включително САЩ, Канада, Великобритания, Италия, Германия, Франция, Финландия. Ако един от родителите има съответното гражданство, неговото дете автоматично, или със заявление на един от родителите, получава гражданство.

Освен това, за италианско гражданство е достатъчно да имаш прабаба италианка или прадядо италианец. А страни с демографска политика, ориентирана към ръст на населението, като например Австралия, Нова Зеландия, а също и Англия или Канада, дават гражданство при доказан произход на баба или дядо.

Някои страни, например Финландия, имат ясна позиция, изразена на държавните им сайтове: ‚дете с майка финландка винаги получава финландско гражданство по рождение“. Наистина, личността на майката винаги може да се удостовери, няма никакви други изисквания към нея за получаване на гражданство на нейното дете, родено зад граница.

И само Русия непонятно на какво основание е въвела толкова дискриминационна норма за своите граждани. Преди няколко години депутатите се опитаха да внесат за разглеждане на закон, отменящ това положение. Но неизменно получавали отговор: това ще намали правата на чуждестранните родители. Сложно е да се разбере, с какво се обяснява тази загриженост за чуждите родители в ущърб на собствените граждани.

Ситуацията се промени едва през април на миналата година, когато тогавашният президент на Руската федерация Дмитрий Медведев внесе в Думата законопроект за нов ред за получаване на руско гражданско на деца от смесени бракове. Ето там беше ясно записано: вече не се изисква съгласието на чуждестранния родител.

В допълнителните разпоредби към закона се казваше, че в случай на семеен конфликт, изискването за обезателно съгласие на родителя-чужденец става непреодолимо препятствие за даването на руско гражданство на детето.

А това означава, че при необходимост руската страна трудно ще защитава интересите на това дете – та то е гражданин на друга държава.  

Това, че има такава необходимост, се потвърждава и от самата допълнителна разпоредба. Там е указано, че е последно време има много международни семейни конфликти – основно по повод родителските права над децата. И там въпросът за липсата на руско гражданство на децата изигра решаваща роля.

Към обществената организация „Руски майки“, за малко повече от една година от началото на нейното съществуване, са се обърнали за помощ около 80 руснаци от 22 различни страни, където местните власти са им отнели родителските права над децата, за да ги предадат в приемни семейства.

Най-тежко е положението във Финландия. Към днешна дата са известни случаи с 50 деца, които под различни, често съвършено измислени, предлози са отнемани от родителите руснаци. Много подобни случаи има и в Норвегия. В списъка попадат и Германия, Белгия, Франция, Канада, САЩ, Австралия, Италия, Дания, Австрия, Испания и Малта. И всеки път оказването на помощ на такива родители от страна на руските дипломати се сблъсква с преграда във вид на закона за гражданството.

Най накрая, на 22 януари, документът, внесен от президента, беше разгледан на първо четене в Думата. Има надежда, че останалите етапи на разглеждането му ще минат без особено напрежение – мнозинството депутати еднозначно се изказаха „за“. 

"Российская газета". Всички права запазени.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"