Депутати застанаха против забраните на ислямска литература

Повод за признаването на книгата „Молитвата към Бога и нейното значение в исляма“ от съда на град Южносахалинск (в Далечния Изток на Русия) за екстремистки материал станаха „изказвания с враждебен, агресивен, унищожителен характер по отношение на лица от конфесионална група (всички, които не вярват в Аллах и не му се покоряват)“. Подобни изказвания съдът и експертите, до които той се е допитал, са намерили в приведените в книгата коментари към аятите на Корана (сурите „Ал Фатиха“, „Ал Джин“ и други) в руския превод.

Признаването на книгата, практически напълно съставена от цитати на Корана, за екстремистки материал означава нейната забрана на територията на цяла Русия. Веднага, щом новината за това решение проникна в медиите, последва вълна от възмущение от страна на мюсюлманите. Съветът на мюфтиите на Русия осъди решението, негови представители заявиха намерението да подадат апелация. С крайно рязка критика по адрес на съдиите и прокурорите на южносахалинския съд се изяви ръководителят на Чечения Рамзан Кадиров.

Кадиров официално подаде жалба срещу решението, която вече постъпи в южносахалинския съд, има и друга жалба, постъпила от местната прокуратура: според думите на председателя на съда Александър Чухрай прокурорите смятат, че „съдът е взел неправилно решение“. Сега се очаква началото на апелативния процес в съда на Сахалинската област.

Структурен проблем

Забраната на „Молитвата към Бога и нейното значение в исляма“ стана нашумял, но съвсем не единствен случай на забрана на ислямска литература в Русия. 

Анализаторът на Международната кризисна група, специалистът по Кавказ Варвара Пахоменко смята, че често правозащитните органи провеждат работата си твърде непохватно. „В основни линии всичко стои така: следователите извършват обиск в тази или в друга мюсюлманска общност, цялата литература се иззема. По-нататък прокуратурата се обръща към местния съд с иск за забрана.

Съдът изслушва експертите, които по правило не са местни, а са близки до правозащитните органи, и потвърждава това, което им е донесено от прокуратурата, без да вникват особено в детайлите. Налице е неефективност на следствието, на експертизата, на работата на цялата съдебна система“ – описа Пахоменко за „Руски дневник“ типичния процес за забрана на ислямска литература.

Парламентарната реакция

Скандалът предизвика обсъждане в Държавната дума. На заседание на Комитета за работа на обществените обединения, представителите на основните вероизповедания на Русия изразиха мнение относно недопустимостта на забраната на свещени текстове и относно потенциалната опасност от такива решения. „Необмисленото, непрофесионалното решение сее враждебност в страната, дава на емисарите на терористите благоприятна среда за вербуване на нови сподвижници“ – привежда в. „Известия“ мнението на депутата мюсюлманин Шамсаил Саралиев.

С критиката на забраната на текстовете от Корана се изказа и представителят на Руската православна църква дякон Андрей Титушкин, прокарвайки аналогия между Корана и Библията. „В Библията има много нехуманни фрази от гледна точка на ХХI век. Древните текстове не трябва да се разглеждат като предмет на екстремизма“,  казва дякон Титушкин, цитиран от вестник „Коммерсант“.

Председателят на Комитета за работа на обществените обединения Ярослав Левин заяви, че свещените писания не трябва да се подлагат на анализ в посока на екстремизма и спомена в разговор с „Известия“ възможността за внасяне на съответните поправки в законодателството. 

Решението на проблема

Ахмет Ярликапов, старши научен сътрудник на Центъра по проблемите на Кавказ и регионалната сигурност към Московския държавен институт по международни отношения (МГИМО) смята, че проблемът със забраните на религиозни книги се корени в твърде широките пълномощия на местните съдилища. „Който и да е местен съд може да приеме решение, което ще бъде валидно на цялата територия на страната. Въпросите, свързани със световните религии, не трябва да стават обект на разглеждане от страна на местните съдилища и техните решения не трябва да се превръщат в задължителни за цялата страна“, коментира Ярликапов проблема за „Руски дневник“.

Сходна гледна точка изрази и Варвара Пахоменко: „Решение на проблема може да стане предаването на правата за разглеждане на подобни дела (за определяне на дадена литература като екстремистка) на федерално равнище“. Също така специалистката подчерта, че е „необходимо да се повишава нивото на експертиза, че са нужни независими и действително професионални експерти“. Ярликапов подкрепи това становище: „Трябва изискванията към експертизата да станат по-строги, за да не се дават с лекота подобни – меко казано – спорни заключения“.

"Российская газета". Всички права запазени.