За какво говори Путин в посланието си към Федералното събрание

На фона на военната операция в Сирия, на терористичните актове в Париж и руския самолет А321 в Египет, както и сваления от Турция Су-24, от традиционното послание на президента Владимир Путин към Федералното събрание на 3 декември се очакваше да бъде отделено особено внимание на мерките за международната сигурност.

В голяма степен очакванията се оправдаха: говорейки за турските действия, президентът обеща да не забрави „това съучастничество в престъпленията на тероризма“ и отбеляза, че „Анкара неведнъж ще съжалява за случилото се“.

Извън това не се чу войнствена реторика, а вътрешнополитическият преглед на злободневните теми като цяло се получи почти либерален. Впрочем не може да се нарече нито „пробивен“, нито „ударен“.

Работата няма да свърши с доматите

„Думите „работата няма да свърши само с доматите“ (Путин имаше предвид неотдавна приетата забрана за внос в Русия на плодове и зеленчуци от Турция – бел. ред.) всъщност са ключовите думи на посланието“ – смята президентът на Института за национална стратегия Михаил Ремизов.
Според неговото мнение това означава, че Москва е настроена за максимално сериозен отговор и ще приеме безсрочни мерки по отношение на Турция. Предишните мисли на Путин получиха твърда аранжировка – смята експертът.

С изключение на отклоненията по отношение на Анкара останалите външнополитически тезиси на президента не бяха агресивни. „Имаше заявление за стремеж към широка коалиция в борбата срещу тероризма, преди всичко със западните държави. В цялото изказване имаше няколко декларации, че Русия се стреми към сътрудничество, към участие в глобалните пазари“ – отбелязва политологът и доцентът към Института за обществени науки към РАНХиГС (Руската академия за народно стопанство и държавна служба) Екатерина Шулман, наричайки интонацията на президента достатъчно примирителна в сегашната ситуация.

Руският президент Владимир Путин в четвъртък (3 декември) отправи традиционното си послание към Федералното събрание. „Руски дневник“ събра основните тези от речта на президента.

Това, че в думите за външната политика нямаше дори и следа от антизападна реторика, отбелязва и директорът на Международния институт за политическа експертиза Евгений Минченко: всички „критични стрели“ бяха насочени към терористите и Турция.

Страната на възможностите

Вътрешнополитическата и икономическата част на своята реч Владимир Путин адресира към различни групи граждани и те звучаха позитивно.

„Главното, което каза той, бе, че Русия е страната на възможностите, вие можете свободно да работите в цяла редица направления, ние няма да ви създаваме пречки“ – интерпретира близкият на Кремъл генерален директор на Агенцията за политически и икономически комуникации Дмитрий Орлов.

Прозвучаха и антикорупционни предложения – конкретно за прехвърлянето на сметки, отнасящи се до бюджетни средства, към федералната хазна за още по-голяма прозрачност в разходите по бюджета.
Путин засегна и въвеждането на ясен критерий за ефективността на заместването на вноса, който лесно да се пресмята – частта на високотехнологичния несуровинен експорт. „Президентът традиционно демонстрира възможностите си да реагира не по банален начин на предизвикателствата“ – резюмира Орлов.

Да, наистина Михаил Ремизов не вижда никакви пробивни икономически идеи в посланието. Според него е ставало дума най-вече за козметични мерки, непредполагащи превключване на икономическия ръст, макар и заслужаващи подкрепа.

Като обобщение вътрешният блок на речта се получи почти либерален, доколкото това е възможно при нашите обстоятелства – отбелязва Шулман. „Макар и всички разговори за намаляване на натиска на контролните органи върху бизнеса и за развитието на високотехнологичния експорт да завършваха с предложение да се разширят правомощията на контролните органи, да се създадат нови властови структури и да се раздадат на още някого бюджетни пари“ – казва Шулман.

"Российская газета". Всички права запазени.