Да станеш Лавров: къде в Русия се учи за дипломат

Пред младежите, родени в Русия, които мечтаят да достигнат върховете на дипломатическата кариера, има два пътя. Първият е сложен и трънлив – да станат успешни политици. Тогава могат да ги изпратят да представляват интересите на Русия в чужбина дори и без съответната подготовка. Но това е по-скоро изключение от правилото.

Далеч по-разпространен е вторият път – с бавно и упорито изкачване по кариерната стълбица на външното министерство. А за да попаднат там, първо трябва да завършат един от профилираните вузове.

„Ковачница на кадри“

Университетът, с който най-вече руснаците свързват професията дипломат, е МГИМО (Московски държавен институт по международни отношения). Първоначално той възниква като факултет по международни отношения към Московския държавен университет (МГУ), но през 1944 г. е отделен от МГУ и е превърнат в самостоятелно висше учебно заведение под управлението на министерството на външните работи. С течение на времето институтът се разраства; в него се появяват нови факултети и катедри: днес тук се готвят не само дипломати, но и журналисти, юристи, икономисти.

Въпреки това, вузът остава основната, както твърдят работещите в него, „ковачница на кадри“ за дипломатическото ведомство: ректорът на Дипломатическата академия Евгений Бажанов, който сам е завършил МГИМО, разказва, че „годишно външното министерство взема на работа около 90 нови служители. Половината от тях са випускници на МГИМО“.

В това заведение е учил и руският министър на външните работи Сергей Лавров, при това в един курс със сегашния ректор Анатолий Торкунов. И двамата са изучавали източни езици: Торкунов – корейски, а Лавров – синхалски. Изобщо тук обичат редките езици: през 2010 г. МГИМО влезе в Книгата за рекордите на Гинес като институт с най-много изучавани езици (54).

Да попаднеш в МГИМО

Още в съветски времена се утвърждава стереотипът, че МГИМО е институт „не за всеки“, където е почти невъзможно да влезеш, освен ако нямаш връзки и богати родители. Оказва се, че там наистина не е лесно: балът за прием се покачва всяка година. Между другото, пътят към МГИМО далеч не е затворен за простосмъртните. Преди пет години Юлия Ковальова, която в момента учи магистратура, идва от Брянска област (Западна Русия – бел. „Руски дневник“) без особени надежди за успех. 

- Подадох документи в няколко вуза – разказва Юлия. – В МГИМО приемният изпит по английски беше най-сложен и като излязох от изпита си помислих: „Кой изобщо може да напише това нормално?“. Но, както се оказа, бях успяла.

Юлия била учудена, когато разбрала, че ѝ предстои да учи тайски и лаоски език, но сега се радва за това. „Посещения в посолството по случай рождения ден на краля на Тайланд, пет месеца стаж в Банкок, културни мероприятия – всичко това направи студентския ми живот невероятно ярък“.

Лавров: Готови сме да седнем и да се договаряме с картите в ръце

От учене – към работа

Ректорът на МГИМО Анатолий Торкунов подчертава, че МГИМО трябва да даде на студентите представа за дипломатическата практика. „Много е важно на децата да се даде занаят, компетенции, които да им осигурят конкурентоспособност“.

Ако се съди по разговорите на „Руски дневник“ с млади дипломати, завършили МГИМО, вузът се справя с тази задача. „Основното, което научихме и което е нужно в работата, са езиците. Като работиш в чужбина, ти звънят хора, започват да ти обясняват нещо на арабски, и ако не знаеш езика, няма да можеш да направиш нищо“, споделя Олег Оваров, който работи в руското посолство в една от арабските страни и е завършил МГИМО.

Дипломатическата академия

Вторият вуз след МГИМО, който готви бъдещи служители на външното министерство, е Дипломатическата академия, основана през 1934 година. За 80 години работа академията е подготвила над 8000 дипломати, 700 посланици в различни държави. Основните навици, които преподавателите се опитват да изградят у студентите, са умение да съставят грамотно официални документи и да се изказват майсторски пред слушатели.

Освен това, както разказа пред „Руски дневник“ Максим Свиридов, който учи магистратура в Дипломатическата академия след бакалавърската си степен от МГИМО, тук се отделя повече внимание на формалностите, като например на дрескода: „Тук е по-официално – по-добре да ходиш облечен в костюм, иначе могат да възникнат проблеми“.

Консервативността на дипломатическата академия не е учудваща: съвсем доскоро тук е имало само магистърски програми, програми за второ висше образование и курсове за действащи дипломати. След пускането на бакалавърска програма през 2011 г. Дипломатическата академия отвори врати и за вчерашни ученици, но остана престижен вуз, посветен на подготовката на кадри за външното министерство: тук лекции изнасят видни учени и политици от чужбина, а дипломати и посланици не само преподават, но и повишават собствената си квалификация с курсове.

Ректорът на академията Евгений Бажанов е убеден в качеството на подготовката на руските международници: „Смятам, че имаме много силна дипломация“.

- В МГИМО се обучават около 1000 чуждестранни студенти, включително от далечни държави. Част от тях са държавна поръчка (в случай, че между Русия и държавата, от която идва студентът, има съответните договори), а останалите са платена форма. Предлага се и обучение по англоезични програми. Условията за кандидатстване са поместени на сайта на МГИМО: http://ip.mgimo.ru/bachelor/ba-information-for-applicants/).

- В Дипломатическата академия учат няколкостотин чужденци. Също като в МГИМО, обучението е или държавна поръчка съгласно квотите за обучение на чуждестранни граждани, или в платена форма. За постъпване е необходимо да се положи изпит за владеене на руски език; http://www.dipacademy.ru/priem-kom.shtml).

- За да учат в руски ВУЗ, чужденците трябва да имат съответната виза.

"Российская газета". Всички права запазени.