Опозиционерът Алексей Навални внесе иск в съда срещу Владимир Путин

Владимир Астапкович / РИА „Новости“
Опозиционерът Алексей Навални смята, че решението на Владимир Путин да прехвърли $1,75 млрд. от Фонда за национално благосъстояние на крупно нефтохимическо предприятие представлява конфликт на интереси. Според Навални бенефициент в компанията е зетят на руския президент.

Опозиционерът и шеф на Фонда за борба с корупцията Алексей Навални написа и внесе в съда административен иск срещу президента на Русия Владимир Путин, като го обвини, че не е декларирал наличие на конфликт на интереси. Навални съобщи новината в блога си: „Подадох иск в съда срещу Путин заради зетя на Путин и съм сигурен, че ще спечеля“.

Според опозиционера руският президент е влязъл в конфликт на интереси, като е разпоредил да се дадат $1,75 млрд. на нефтохимическото предприятие „Сибур“, а президентът е премълчал този факт.

Какъв конфликт на интереси има тук?

Навални твърди, че шеф на фонда  „Иннопрактика“ към Московския държавен университет е Екатерина Тихонова (по-малката дъщеря на Владимир Путин), а съпругът ѝ Кирил Шамалов е син на Николай Шамалов – съсобственик на банка „Россия“ и отдавнашен приятел на руския президент. Кирил Шаламов от своя страна владее голям пакет от акции в „Сибур“ чрез компанията „Яуза 12“, заявява опозиционерът, като се позовава на данни от регистрите.

„Получи се така (ВНЕЗАПНО), че след като Кирил Шаламов (зетят) става акционер в „Сибур“, Владимир Путин (тъстът) заобичва този „Сибур“. <…> Разпределянето на пари към компания, където бенефициент е съпругът на твоето дете, е класически конфликт на интереси. Точно като по учебник“, пише Навални.

„Сам по себе си конфликтът не представлява престъпление. Такава ситуация може да възникне и главното изискване тук е да се вземат мерки и да се декларира конфликт на интереси и, ако трябва, да се направи самоотвод. – продължава той. – Грубо казано, в тази ситуация Путин е длъжен да каже: искам да дам пари на „Сибур“, но там сред акционерите е моят зет, затова ви съобщавам, граждани на Русия, за конфликт на интереси – няма да решавам този въпрос, нека Дмитрий Медведев да подпише.“

Както поясни за „Руски дневник“ юристът и председател на адвокатската колегия „Николаев и партньори“ Юрий Николаев, съдът има пет дни, за да приеме иска за разглеждане, да прекрати разглеждането (например ако липсват документи) или да направи мотивиран отказ. Той добави, че срещу президента може да се подаде иск в съда, само трябва да се разграничи дали искът срещу него е в качеството му на гражданин на Русия или на висше длъжностно лице. „Искът е възможен, ако президентът е призован като физическо лице, взел е дълг и не е върнал дълг“.

Ако се подаде иск срещу него именно като президент на Русия (какъвто е искът на Навални), то нещата са в друг порядък, не като при физическите лица (по реда на административното производство), а ответник може да бъде както президентът, така и премиерът или министерството.

Тихонова – дъщеря на Путин?

Снимка: Владимир Астапкович / РИА „Новости“

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков вече коментира казуса с подадения иск от Навални пред агенция ТАСС. „Не“, отговори Песков на въпрос знае ли президентът, че срещу него е подаден иск в съда.

По-рано Песков отговори и на друг въпрос пред медиите – наистина ли е дъщеря на президента 29-годишната Екатерина Тихонова, чийто фонд е получил $1,6 млрд. (това твърдеше миналата година разследване на „Ройтерс“, което пък се позоваваше на четири източника на „Блумбърг“). „Не знам коя е тази Тихонова“ – отговори Песков, а след гръмкото разследване на „Ройтерс“ каза, че може да опровергае информацията, изложена от агенцията.

При това Путин никога не е отричал публично родството си с Тихонова. На въпрос на журналист на пресконференция през 2015 г. дали тя е негова дъщеря, Путин отговори: „Никога не обсъждам въпроси свързани с моето семейство. Те не се занимават с бизнес и не се занимават с политика, те никъде не се изкачват в кариерата“.

Срещу кои други президенти са подавани искове в съда?

За своята миграционна политика „пострадаха“ президентът Барак Обама и канцлерът на Германия Ангела Меркел. През 2014 г. заради указ за легализация на пребиваващите в страната милиони емигранти колективен иск против Обама подадоха властите от 17 щата. А Меркел през 2016 г., по информация на „Шпигел“, е станала ответник заради отварянето на границите за бежанци (което според ищците противоречи на основния закон на ФРГ).

Неведнъж ответник е бил и украинският президент Петро Порошенко. Срещу него беше подала в съда жалба обществената организация Съюз на майките „Защита“ за отказ да се въведе военно положение в страната. За „убийство чрез бездействие“ против Порошенко и Украйна са подавали иск роднини на жертвите на катастрофата с малоазийския Боинг над Донецк. Веднъж Порошенко беше обвинен и в клевета за това, че нарече митингуващите „платени протестиращи“.

"Российская газета". Всички права запазени.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"