Гербовете на много руски региони са способни да изумят не само чужденеца, но и редовия руснак. Символът на Сибир например са древни скални рисунки, в Поволжието съществува герб с Всевиждащото око над лехи с лук, а някъде все още се срещат емблеми с трактори и заводи.
Развитието на хералдиката в Русия започва през XVII век и е свързано с управлението на император Петър I. Първоначалното сляпо подражание на европейските образци скоро е изоставено и руското гербово изкуство обраства със свои особености. В съветско време традицията е прекъсната, хералдическите стандарти не се спазват, но след разпада на СССР повечето населени места си връщат дореволюционните гербове.
Впрочем тук-таме се среща и царско-съветска еклектика (като герба на Брянска област – рисунка от XVIII век, увенчана със сърп и чук). Но из просторите на Русия могат да се видят къде по-причудливи за неспециалистите екземпляри.
Какво прави „бабър“ в герба на Иркутск?
Гербът на Иркутск (Сибир, 4200 км на изток от Москва). Прес снимка
В руските гербове нерядко се срещат митични животни, типични за западната хералдика. Пълно е с всякакви познати твари – лисици, самури и, разбира се, мечки. Въобще мечките в руските гербове са нещо като баш майстори – и къща могат да ти построят, и атома да разцепят.
Но понякога могат да се видят и измислени животни. Като в герба на Иркутск например. Не става дума за някой тривиален грифон, а за уникален бабър (Бабърът е староруско наименование за пантера, тигър, ягуар, заимствано от тюркските езици. В якутския език думата „баабыр“ означава амурски тигър). Историята на раждането му е комична. Поначало „бабър“ означава тигър на старосибирско наречие. Още императрица Екатерина Велика през XVII век утвърждава герба, на който тигър носи самур между зъбите си. Сто години по-късно документът с описание на изображението попада в Санкт-Петербургския хералдически регистър. Чиновниците решили, че „бабър“ е грешно изписан „бобър“ и поправили грешката. Художниците послушно нанесли поправките в герба. Така се получил тигробобър – черен хищник с ципести лапи и пухкава опашка. Хората продължили да наричат това чудо по старому „бабър“.
Откъде идва камилата на герба на Челябинск?
Гербът на Челябинск (Южен Урал, 1500км на изток от Москва). Прес снимка
Да срещнеш камила в Урал е почти толкова невъзможно, колкото митически бабър. Има само няколко – в зоопарка на Челябинск. И още една – на герба. Камилата с товар на гърба се появява в емблемата на града още през XVIII век „като знак за това, че този град открай време се слави с търговията си“ (според описание от 1782 година).
По онова време Челябинск е бил важен търговски център. Сега градът се слави предимно със своята промишленост, но никой и не помисля за смяна на герба. Напротив, преди 16 години гербът е подложен на „козметичен ремонт“, за да бъде приведен в съответствие със съвременните норми.
„Както вие сте наследили фамилията от прадядо си, така и гербът на града е осветен от времето“, обяснява Константин Мечонов, изпълнителен директор на „Съюза на хералдистите в Русия“ и един от авторите на реставрирания герб.
Гербове от по-ново време
Гербът на Великий Устюг (750км североизточно от Москва). Прес снимка
В хералдиката не е прието да се изобразява съвременна техника. Механизмите твърде бързо остаряват и само след четиридесет години хората ще се питат що за странен предмет е изобразен на герба. Понякога обаче и най-традиционният герб може да изглежда неуместно, ако самият град или неговият културен образ са се променили силно във времето.
Велики Устюг се прочу през последните години като родината на Дядо Мраз (руския Дядо Коледа). Така че изобразеният на герба мъж волю-неволю предизвиква въпроси от рода: това да не е Дядо Мраз в отпуска? Или глобалното затопляне е стигнало чак до руския Север? А истината е, че Велики Устюг е построен на място, където се сливат реките Сухона и Юг (които на герба се изливат от амфорите), а изобразеният мъж е Нептун, античният бог на водата.
Табуто, което тегне върху техниката, не бива да се възприема като забрана за всякакви технологии въобще. Основаният в съветско време сибирски град Железногорск, наричан неофициално „Атомград“, се е занимавал с производството на оръжеен плутоний. И досега там се намират стратегически предприятия, така че на железногорския герб е изобразена мечка, разбиваща ядрото на атом. Като изключим сюжетната сюрреалистичност за непосветените, от гледна точка на експертите всичко е наред.
Гербът на Железногорск (Красноярски край, 3800км на изток от Москва). Прес снимка
„Може за милионен път да изобразите на герба нещо просто и тривиално, като, да речем, лъв, орел или лилия. Но в герботворчеството се приветства индивидуалното и нешаблонното“, обяснява Дмитрий Иванов, член на Гилдията на хералдистите в Русия. В герба на Железногорск няма нищо скандално, композицията му е съставена от прости и разбираеми елементи: животно, обръчи, кълбо. „С традиционни хералдически фигури и прийоми може да се пресъздаде всяка идея и технология: от фотографията и звукозаписа до Интернет“, обяснява Иванов.
"Российская газета". Всички права запазени.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си